Тери Брукс - Друидите на Шанара

Все по-широки ивици слънчева светлина проникваха между дърветата, когато те стигнаха място, към което се бяха упътили — една малка, спретната къщурка. Наоколо й щъкаха дрипави хора, които бяха спали покрай оградата и сега събираха спалните си принадлежности. Хората си прошушнаха нещо и проследиха Пи Ел с поглед дълго и настойчиво, докато приближаваше. Той мина безмълвно покрай тях, Морган след него. Изкачиха стълбите до входната врата на къщурката и влязоха. Дуорфското семейство, разположено около една малка масичка, ги посрещна с кимване и кратък поздрав за добре дошли. Пи Ел бегло ги представи. Той заведе Морган в малка спалня в задната част на къщата и внимателно затвори вратата зад тях.

Едно момиче седеше на ръба на леглото.

— Благодаря ти, Пи Ел — тихо каза тя и се изправи.

Морган Лех се ококори. Момичето беше зашеметяващо красиво, с дребни, съвършени черти, оживени от най-черните очи, които Планинецът някога беше виждал. Имаше дълга, сребриста коса, която проблясваше като уловена светлина и някаква особена мекота, която те караше да я покровителстваш. Дрехите й бяха прости — туника, широки панталони, пристегнати на кръста с голям кожен колан и обувки, но дрехите не можеха да прикрият чувствеността и грацията на тялото й.

— Морган Лех — прошепна девойката.

Морган примигна, като внезапно си даде сметка, че се е загледал в нея. Целият се изчерви.

— Казвам се Куикнинг — каза момичето. — Моят баща е Кралят на Сребърната река. Той ме изпрати от Градините в света на хората, за да открия един талисман. Нужна ми е помощта ти.

Морган се накани да отговори, но спря без да знае какво да каже. Обърна очи към Пи Ел, но и той не откъсваше поглед от девойката. Пи Ел бе не по-малко хипнотизиран от самия него.

Куикнинг се приближи и червенината от лицето и врата му заля като гореща вълна цялото му тяло. Тя протегна ръце и докосна нежно с пръсти лицето му. Той никога не бе познавал подобно докосване. Струваше му се, че би дал всичко, за да го преживее отново.

— Затвори очи, Морган Лех — прошепна тя.

Той не попита нищо. Направи онова, което тя искаше. Мигновено изпита невероятен покой. Можеше да чуе гласовете, които разговаряха някъде навън, шума на близката река, шепота на вятъра, пеенето на птиците и ударите на една мотика в градината. После Куикнинг лекичко допря пръсти до кожата му и всичко плувна в цветове.

Морган Лех се унесе като в сън. Той се къпеше в смътна, размита светлина. После светлината се избистри и започнаха да се явяват образи. Той видя Куикнинг да влиза в Кулхавен, а пътят, по който минаваше бе обграден от мъже, жени и деца, които я приветстваха и викаха от възторг, а след това тръгнаха въодушевени след нея. Той гледаше как тя минава покрай растящите тълпи от Дуорфи, Южняци и Джуджета към голия хълм, където някога бяха цъфтяли Меадските градини. Струваше му се, че е част от тълпата, дошъл заедно с другите да види какво ще направи тази девойка и сам тръпнеше от нетърпение и надежда. И ето че тя се изкачи на хълма, зарови ръце в изпепелената земя и започна своето удивително магическо действо. Земята се преобрази и пред очите му изникнаха Меадските градини. Чародейството й изпълни въздуха с нежност, цветове и благоухания, Морган усети в гърдите си невероятно сладостна болка и заплака.

Образите изчезнаха. Той отново се озова в къщурката. Усети как тя отдръпна пръстите си. Отвори очи и грубо ги избърса с опакото на ръкава си. Тя го гледаше.

— Истина ли бе това? — попита той. Гласът му трепереше, въпреки усилието му да бъде спокоен. — Действително ли се е случило? Да, нали?

— Да — отвърна тя.

— Ти си върнала Градините. Защо?

Усмивката й бе лека и нежна.

— Защото Дуорфите се нуждаят от нещо, в което да повярват отново. Защото умират.

Морган си пое дълбоко дъх.

— Ти можеш ли да им помогнеш, Куикнинг?

— Не, Морган Лех — отвърна тя за негово разочарование. — Аз не мога.

Тя се сля за миг със сенките на стаята.

— Сигурно ти ще можеш един ден. Но засега трябва да дойдеш с мене.

Планинецът се колебаеше, несигурен.

— Къде?

Тя вдигна изключителното си лице отново в светлината.

— На север, Морган Лех, към Дарклин Рийч. Да намерим Уокър Бо.

Пи Ел стоеше в един ъгъл на малката спалня, напълно забравен в този момент. Не му се нравеше това, което става. Не му се нравеше как девойката докосна Планинеца и как той откликна на докосването й. Него тя не беше го докосвала така. Неприятно му стана и от това, че девойката знаеше името на Планинеца. Знаеше името и на другия, на онзи Уокър Бо. А неговото не знаеше.