Тери Брукс - Друидите на Шанара

Пи Ел се поколеба. Проблемът беше, че нямаше сериозни основания. Убийството на Ример Дал до нищо не водеше, освен ако не искаше разбира се, да види тайните, които можеше да му разкрие агонията на Главния Преследвач. Това можеше да се окаже интересно. От друга страна, защо да насилваме нещата? По-добре беше да си запази тази възможност за бъдеще. По-добре беше да почака.

Той върна Стиела в калъфката му с бързострелно движение и се обърна с гръб към Ример Дал. За миг изпита чувството, че е пропуснал една възможност, сякаш нямаше да има повече подобен шанс. Но това беше глупаво. Ример Дал не можеше да го отстрани. Животът на Главния Преследвач бе в негови ръце и той можеше да разполага с него, както пожелае.

Погледна Ример Дал за момент, после разтвори ръце в знак на съгласие:

— Ще го сторя.

После се обърна и тръгна да си върви. Ример Дал викна след него:

— Внимавай, Пи Ел. Това момиче е по-силно от тебе. Не я изпускай от ръце. Щом разбереш какви са й намеренията, убий я незабавно.

Пи Ел не отговори. Измъкна се от стаята и се стопи сред сенките на крепостта, без да се интересува какво може да си мисли или да желае Ример Дал. Достатъчно му е на този Шадуин, че се съгласи да стори онова, което той искаше от него. Как ще си го върши, си е негова работа.

Той напусна Южното око и тръгна за Кулхавен. Не уби нито един часовой на излизане. Реши, че не си струва труда.

Настъпи полунощ. Мислите му го умориха и той задряма на стола си, а часовете се изнизваха. Оставаха няколко часа до съмване, когато момичето се събуди. Къщата беше притихнала. Семейството на Дуорфите спеше. Огньовете на бивака отвън бяха догоряли и се бяха превърнали във въглени и пепел. Пи Ел мигновено се събуди, щом момичето се размърда. Тя отвори очи и се загледа в него. Дълго го гледа безмълвно, после се повдигна и седна.

— Казвам се Куикнинг — пророни тя.

— А аз Пи Ел — отвърна той.

Тя протегна ръка към него. Докосването й бе леко като перце. Ръкува се и после отдръпна ръката си.

— Аз съм дъщеря на Краля на Сребърната река — каза му тя.

Спусна крака от леглото и се обърна с лице към него. Приглади сплъстената си сребриста коса. Пи Ел бе смаян от красотата й, но тя като че ли съвършено не я съзнаваше.

— Нужна ми е твоята помощ — каза тя. — Дошла съм от Градините на моя баща в света на хората, за да намеря един талисман. Ще тръгнеш ли с мен да го търсим?

Молбата беше толкова неочаквана, че за миг Пи Ел не можа да отговори, а само продължи да гледа момичето.

— Защо си избрала мен? — попита най-сетне той съвсем объркан.

А тя без колебание отвърна:

— Защото не си като другите.

Това бе най-точният отговор и Пи Ел бе слисан от това, че тя бе разбрала достатъчно, че е могла да усети какво той иска да чуе. После си припомни предупреждението на Ример Дал и овладя чувствата си.

— Какъв ще е този талисман, който ще търсим?

Тя прикова поглед в него.

— Магически талисман. С такава сила, че може да устои дори на Шадуините.

Пи Ел примигна. Куикнинг бе така красива, но красотата й смущаваше и объркваше. Изведнъж се почувства напълно обезоръжен, оголен до най-дълбоките кътчета на душата си, сякаш бе хвърлена светлина над всичките му тайни. Тя знаеше кой е той. Тя можеше да види всичко.

В този момент той едва не я уби. Онова, което го спря, бе нейната пълна беззащитност. Въпреки магическата си сила, сила, която наистина можеше да преобрази едно пусто, празно парче земя на хълма обратно в онова, което бе само спомен дори и за най-възрастните измежду Дуорфите, тя нямаше никаква защита срещу смъртоносно оръжие като Стиела. Той разбираше, че е така. Тя беше беззащитна, ако решеше да я убие.

Като знаеше това, той реши да не го прави. Още не.

— Шадуините — повтори той.

— Страхуваш ли се от тях? — попита тя.

— Не.

— А от магията?

Пи Ел бавно си пое дъх. Дребното му лице цялото се изкриви, когато той се наведе над нея.

— Какво знаеш за мене? — попита той като търсеше погледа й.

Тя не отмести поглед от неговия.

— Зная, че се нуждая от теб. Че няма да се уплашиш да направиш каквото трябва.

На Пи Ел му се стори, че думите й имат и скрит смисъл, но не беше сигурен.

— Ще дойдеш ли? — попита отново тя.

Веднага я убий, беше му казал Ример Дал. Разбери каква е нейната цел и я убий. Пи Ел отмести поглед и се загледа през прозореца на къщурката в нощта, заслуша се в буйния шум на реката и във вятъра, тих и далечен. Никога не се бе съобразявал особено със съветите на другите. Те в повечето случаи преследваха своя цел и нямаха значение за човек, верен на собствените си преценки. Освен това, тук имаше нещо повече от онова, което Ример Дал му бе разкрил. Имаше все още какво да се разбере. Може би талисманът, който търсеше момичето, беше нещо, от което се страхуваше дори и Главният Преследвач. Пи Ел се усмихна. Ами ако този талисман попадне в собствените му ръце? Нима нямаше да бъде интересно това?