Тери Брукс - Друидите на Шанара

Изобщо не се поколеба. Напусна пещерата, върна се в бивака и преряза гърлото на чичо си. Но първе го събуди, за да му даде да разбере кой го е направил. Чичо му беше първият човек, когото уби.

Всичко това беше станало много отдавна.

— Има едно момиче — каза внезапно Ример Дал и млъкна.

Погледът на Пи Ел се премести отново върху скулестото лице на другия, чийто силует се очертаваше на фона на нощта. Можеше да види как проблясват червеникавите му очи.

Главният Преследвач шумно си поемаше дъх.

— Говори се, че притежава магическа сила, че може да преобразява земята с едно единствено докосване, че може да прогонва болести и мор и да накара цветята да растат на най-неблагодатна почва. Говори се, че е дъщеря на Краля на Сребърната река.

Пи Ел се усмихна:

— А така ли е?

Ример Дал кимна:

— Да, тя е тъкмо това, за което се говори. Не зная с каква мисия е изпратена. Отправила се е на изток към Кулхавен и Дуорфите. Изглежда има нещо специално предвид. Искам да разбереш какво е то и после да я убиеш.

Пи Ел се изтегна спокойно и отговори без да бърза:

— А защо не я убиеш ти сам?

Ример Дал поклати глава:

— Не. Дъщерята на Краля на Сребърната река е анатема за нас. Освен това тя моментално би разпознала един Шадуин. Магическите същества са родствени помежду си и не могат да се прикрият едни пред други. Трябва да е друг, не един от нас. Човек, когото тя да допусне до себе си, някой, когото няма да подозира.

— Някой. — Пи Ел разтегли устни в крива усмивка — Има множество някои, Ример. Изпрати друг. Разполагаш с цяла армия сляпо предани главорези, които ще бъдат повече от радостни да премахнат едно момиче, което е имало глупостта да покаже, че притежава магическа сила. Тази работа не ме интересува.

— Сигурен ли си, Пи Ел?

Пи Ел въздъхна с досада. Започва се пазарлъкът, помисли си той. Изправи се, сухата му фигура се изви като бастун, когато се наведе през масата, за да види по-ясно лицето на другия.

— Често съм те чувал да ми казваш колко според теб приличам на Шадуин. Казвал си ми, че сме еднакви. Ние притежаваме магическа сила, на която нищо не може да се противопостави. Ние притежаваме прозрение за смисъла на живота, каквото на другите липсва. Ние имаме еднакви инстинкти и умения. Имаме еднакъв дъх, вкус, глас и излъчване. Ние сме двете страни на една и съща монета. И така нататък, и така нататък. Е, добре, Ример Дал, в случай, че не лъжеш, това момиче би ме разкрило веднага така, както тебе, нали? Ето защо няма причина да изпращаш мен.

— Налага се да си ти.

— Така ли? Защо?

— Твоята магическа сила не е вродена. Тя не е неразделна част от самия тебе. Дори момичето да я усети, няма да разбере кой си. Няма да предвиди заплахата, която криеш за нея. Ще имаш възможност да направиш каквото трябва.

Пи Ел сви рамене.

— Вече ти казах, че тази работа не ме интересува.

— Може би смяташ, че не крие достатъчно предизвикателство?

Пи Ел мълчеше. После бавно се върна на мястото си.

— Да. Защото не е достатъчно предизвикателна.

Ример Дал се облегна назад в стола си и лицето му се скри в сянката.

— Това момиче не е просто същество от плът и кръв; тя няма лесно да се предаде. Притежава огромна магическа сила, която ще я пази. Само по-голяма сила би могла да я унищожи. Обикновен човек с обикновено оръжие няма никакъв шанс. Моите главорези, както ти с такова презрение ги определяш, в случая не струват пукната пара. Войниците на Федерацията могат да я доближат, но не и да й навредят. Шадуини пък не могат дори да се доближат до нея. А дори и да можеха, не съм сигурен дали това би променило нещата. Разбираш ли ме, Пи Ел?

Пи Ел не отговори. Затвори очи. Чувстваше как Ример Дал го наблюдава.

— Това момиче представлява заплаха, Пи Ел, още повече, че явно е изпратено с определена мисия, а аз не зная каква е тя. Налага се да разбера и да я предотвратя. При това никак няма да е лесно. Дори на тебе може да ти се опре.

Пи Ел вирна глава, съобразявайки.

— Така ли мислиш?

— Много е възможно.

Пи Ел скочи от стола си като на пружини и измъкна Стиела от калъфката му. Върхът на острието отхвръкна нагоре и се спря тъкмо под носа на Ример Дал. Усмивката му бе заплашителна.

— Сигурен ли си?

Ример Дал не трепна, не мигна дори.

— Направи, както ти казвам, Пи Ел. Иди в Кулхавен. Срещни се с това момиче. Разбери какво смята да прави тя. След това я убий.

Пи Ел се чудеше дали да не убие Ример Дал. И преди му беше хрумвала подобна мисъл, беше я обмислял най-сериозно. В последно време идеята бе започнала да го привлича. Той не изпитваше лоялност към този човек, ни най-малко не се интересуваше от него, освен във връзка с възможностите, които му предлагаше, но и те напоследък не бяха изгодни както на времето. Беше се уморил от непрестанните опити на другия да го манипулира. Тяхната спогодба вече не му допадаше. Защо ли пък да не му види сметката?