Тери Брукс - Друидите на Шанара

Когато стигна центъра на крепостта и голия хълм, където някога се намираше Паранор, чувстваше се напълно измъчен. Дълго стоя загледан нагоре в единствените каменни блокове, които бяха останали от някогашните крепостни стени.

Слънчевите лъчи падаха косо от билото и проблясваха с червеникава светлина. В проблясъците на тази гаснеща светлина той си представяше, как Паранор се издига на фона на нощта, с ясни очертания, с кули, които пронизват лазурната корона на небето като пики. Можеше да усети присъствието на крепостта, нейното каменно туловище. Докосваше магическия й живот и очакваше тя да се възроди.

Напали огън и седна пред него, като зачака спускането на нощта. Когато падна пълен мрак, той се изправи и отново обходи цялото място. Звездите бяха като ярки искрици над него и горите наоколо бяха изпълнени от нощни шумове. Почувства се чужд и самотен. Отново погледна линията на залеза, като се опитваше чрез своята магия да долови някакъв знак за онова, което предстои. Но нищо не се разкриваше. И въпреки това, крепостта беше там. Той усещаше нейното присъствие по начин, който не можеше да бъде обяснен. Фактът, че магията му не долавяше неща, които вече му бяха познати, го караше да изпитва още по-голямо безспокойство. Върни Паранор и Друидите, бе му казал Аланон. Но какво беше нужно, за да го стори? Какво, освен да притежава Черния камък на Елфите? Трябвала има и още нещо, чувстваше той. Трябва да има още нещо.

Поспа няколко часа, макар че сънят не дойде лесно, защото шепотът на страховете му не го оставяше. Дълго лежа буден и все повече губеше кураж. Клопките на един цял живот съмнения отново зейваха пред него, освобождавайки се от ограничения, които сам им бе наложил и заплашвайки да го овладеят за сетен път. Наложи си да мисли за Куикнинг. Какво ли бе означавало за нея да знае онова, което й предстои? Колко ли е била уплашена? И въпреки това, тя се бе пожертвала, защото е било необходимо, за да върне живота на земята. Като си спомни нейния кураж, смелостта му се върна и след известно време нашепванията се оттеглиха и той потъна в сън.

Събуди се призори, изми се и бързо похапна, вкочанен, неспокоен пред неизвестното, което му предстоеше. Когато свърши, той отново отиде до началото на мястото и погледна нагоре. Слънцето вече се бе изкачило и светлината му се разпръскваше надолу по голия хълм на мястото на Паранор. Нищо не се бе променило. Нямаше и следа от онова, което е било, и онова, което трябваше да се разкрие. Паранор оставаше завинаги загубен за времето и пространството. Само една легенда.

Уокър пристъпи напред. Върна се там, където започваха дърветата, далеч от мястото. Той опипа дълбоко в джобовете на наметката си и извади кесията, в която се намираше Черният камък на Елфите. Вторачи се невиждащо в него и се опита да усети силата на Камъка в ръката си. Тялото му бе вкочанено и възпалено. Мястото на откъснатата му ръка болеше. Гърлото му бе пресъхнало като есенен лист. Усети как несигурността, съмненията и страховете го обземат на тласъци, които заплашваха да го погълнат. Той бързо постави Камъка на Елфите в отворената си длан.

Затвори ръка, защото се страхуваше да гледа в тъмната му светлина. Мислите му се гонеха. Един Камък, един за всичко, един за сърцето, мисълта и тялото — направен по този начин, защото е противоположен на всички останали камъни на Елфите, създадени от съществата на стария магически свят, една магия, която поглъщаше по-скоро, отколкото отдаваше, която приемаше енергия, а не освобождаваше. Камъните на Елфите, които Аланон бе дал на Шеа Омсфорд представляваха талисман, който трябваше да закриля техния притежател срещу всякаква черна магия. Но Черният камък на Елфите е бил създаден по съвършено различна причина — не за да защитава или да дава сила. Той е бил създаден с една едничка цел — да се противопостави на магията, призована да унищожи крепостта на Друидите. Неговият едничък смисъл е да върне изчезналия Паранор отново на света. Това Камъкът можеше да постигне само като погълне отрицателната магия и я трансформира в самото тяло на притежателя на този Камък. Какво щеше да стане при това, Уокър не можеше и да си представи. Той знаеше, че Камъкът се предпазва от злоупотреба чрез самия факт, че в каквито и ръце да се намира, действа по един и същ принцип. Тъкмо за това бе унщожил Ул Белк. Ул Белк бе погълнал чрез Камъка магията на Паст Гринт, но тя го бе унищожила. Възможно беше и съдбата на Уокър да е същата — но можеше да бъде и по-сложна. Ала как? Ако Черният камък на Елфите можеше да възстанови Паранор, то какво щеше да стане със самия Уокър, при положение, че отрицателната магия премине в него?