Тери Брукс - Друидите на Шанара

Но как бе възможно всичко това?

И изведнъж осъзна, че няма да може да избяга. Но без особено учудване разбра, че това не го интересува.

Миг след това беше мъртъв.

По-малко от час след това последните трима оцелели от групата от Рамплинг Стийп се отправиха към Костната дупка и там откриха тялото на Пи Ел. То бе проснато по средата, отпуснато и безчувствено, безжизненият му поглед втренчен в далечното небе. Едната му ръка бе вкопчена в кожената торбичка с руната, където се намираше Черният камък на Елфите. Стиелът си стоеше в калъфката.

Уокър Бо се огледа с любопитство. Магията на Куикнинг бе успяла да проникне и в Костната дупка и я бе променила така, че тя бе станала неузнаваема. Навсякъде растяха острица и буйни треви, които хвърляха сенки и облагородяваха твърдата повърхност на скалата. Лехи с жълти и лилави диви цветя гледаха към слънцето, а костите на мъртвите бяха потънали в земята. Нямаше и следа от онова, което се беше случило.

— Той е като непокътнат, — промълви Дийс. Грубото му лице се набръчка. Той сви устни и в гласа му звучеше удивление. Отиде напред, приведе се, за да погледне по-отблизо и се стъписа. — Само шията и ребрата може би са счупени. Нищо не мога да видя. Малко кръв е останала по ръцете му. Вероятно кръвта на момичето. Погледни — навсякъде има стъпки от Коден. Сигурно Коден го е хванал, но едва ли той го е убил. Как ви се струва това?

Нямаше и помен от Коден. Той бе изчезнал, сякаш че никога не е бил тук. Уокър подуши въздуха, опита се да долови нещо в тишината, затвори очи да види дали ще извика представата на Коден в съзнанието си. Не, магията на Куикнинг го бе освободила.

Веднага, щом веригите са били счупени, създанието се е върнало към своя стар свят, върнало се е към себе си отново. Към предишната мечка. Спомените от онова, което е било, сигурно вече бяха изчезнали. Уокър почувства дълбоко облекчение. В края на краищата, той бе успял да сдържи обещанието си.

— Погледнете му очите — говореше Хорнър Дийс. — Вижте страха в тях. Той не е умрял като щастлив човек, независимо какво го е убило, той е умрял уплашен.

— Може би го е убил Коден — настояваше Морган Лех. Той се отдръпна от тялото му, защото не искаше да го приближава.

Дийс многозначително го погледна.

— Така ли мислиш? Но как тогава го е убил? Какво му е направил, за да го умъртви? Ако все пак го е убил, то трябва да го е сторил много бързо. Та ножът му дори не е изваден от ножницата. Сам виж, Планинецо, забелязваш ли нещо?

Морган колебливо пристъпи напред и погледна надолу.

— Нищо — призна си той.

— Точно както ти казах — подуши Дийс въздуха. — Искаш ли да го обърна обратно, за да го погледнеш и от другата страна?

Морган поклати глава:

— Не — той наблюдава лицето на Пи Ел известно време, без нищо да каже. — Няма значение.

Тогава вдигна поглед към Уокър.

— Не зная какво да мисля. Не е ли странно това? Исках той да бъде мъртъв, но да го убия аз. Зная, че няма значение кой е, нито как е станало, но някак се чувствам измамен, сякаш ми е отнет шанса да си отмъстя.

— Не смятам, че това е така, Морган — тихс отвърна Мрачния чичо. — На първо място не мисля че шансът е бил някога твой.

Планинеца и старият Следотърсач го погледнаха изненадано.

— За какво говориш? — попита го Дийс. Уокър сви рамене.

— Ако аз бях Кралят на Сребърната река и от мен се искаше да пожертвам живота на детето си и го оставя да бъде убито от един главорез, бих направил така, че да съм сигурен, че убиецът няма да избяга. — Той местеше поглед от единия към другия край и обратно. — Може би магията, която Куикнинг е носела заключена в своето тяло, е служила на повече от една цел. Може би.

Настъпи дълго мълчание, докато тримата размисляха върху подобна възможност.

— Кръвта по ръцете му, за това ли мислиш? — каза накрая Хорнър Дийс. — Била е като отрова? — Той поклати глава. — Много е възможно.

Уокър Бо се протегна и внимателно взе торбичката с Черния камък на Елфите от вкочанените ръце на Пи Ел. Избърса камъка и го постави на дланта си за момент. Мислеше каква ирония имаше в това, че той се бе оказал непотребен на убиеца. Толкова усилия положи, за да се добере до неговата магия, и всичко това напразно. Куикнинг бе знаела това. Кралят на Сребърната река също го е знаел. Ако и Пи Ел бе знаел предварително, той щеше да убие момичето на мига и да приключи с този въпрос. Или може би щеше да остане, въпреки всичко толкова подвластен на нея, че да не може дори при това положение да избяга. Уокър Бо си задаваше всички тези въпроси.