Тери Брукс - Елфите на Шанара

Рен поклати отрицателно глава.

— Защото аз съм точно такъв, нали виждате — поясни другият. — — Един Летящ ездач. Един летец по небесните пътища, един наблюдател на крайбрежието на Западната земя. Дух е моя Рок, който баща ми обучи и ми предаде, когато станах достатъчно голям. Един ден ще го наследи моят син, ако докаже, че заслужава. В момента има известно съмнение относно това. Глупавото момче продължава да лети из забранените места. Не ме слуша какво му говоря. Прибързан е. Във всеки случай, Летящите ездачи летят със своите Рокове по Синия разлив от стотици години. На това място, точно тук — и там, в долината — е бил някога нашият дом. Той се е наричал Летящото крило. Това е било по времето на друида Аланон. Виждате, че зная някои неща.

— Познато ли ви е името Омсфорд? — — попита импулсивно Рен.

— Имаше предание за един Омсфорд преди около няколкостотин години, когато елфите биха демоните, освободени от Забраната. Говори се, че Летящите ездачи също са се били в тази война. Чувал съм, че там е имало един Омсфорд. Ваш роднина ли е?

— Да — отвърна тя. — Дванадесет поколения назад.

— Значи това сте вие, така ли? — попита той, кимайки замислено. — Едно дете от рода на Шанара?

— Затова, предполагам, съм изпратена да намеря елфите, Тайгър Тай. Той като че ли още не й вярваше.

— Летящите ездачи са елфи, нали знаете — каза предпазливо той. — Но ние не сме елфите, които търсите. Вие търсите Земните елфи, а не Небесните елфи. Схващате ли разликата?

Рен поклати отрицателно глава. Тогава той обясни, че членовете на Летящото крило са били Небесни елфи и са считали себе си за отделен народ. Повечето от елфите били наричани Земни елфи, защото те не са имали власт над Роковете и следователно не са могли да летят.

— Ето защо те не ни взеха с тях, когато напуснаха — завърши той, вдигнал вежди. — Във всеки случай, това е причината да не тръгнем с тях.

Рен почувства как сърцето й се разтупка.

— Тогава значи все още има елфи, нали? — попита тя. — Къде са те, Тайгър Тай?

Прегърбеният дребен мъж примигна и сбърчи съсухреното си лице.

— Не зная дали да ви кажа — заяви той. — Не зная дали трябва да ви казвам каквото и да било. Вие може да сте тази, която твърдите, че сте. Но може и да не сте. Дори да казвате истината, може би не бива да научите за елфите. Казвате, че друидът Аланон ви е изпратил? Казал ви е да намерите елфите и да ги върнете обратно? Трудно изпълнима задача, ако питате мен.

— Необходима ми е малко помощ — призна Рен. — Какво ще загубите, ако ми помогнете, Тайгър Тай?

Той прекъсна своите размишления и се залюля замислено назад.

— А, сега разбирам какво имате предвид, мис Рен — отвърна той, кимайки. Нещо повече, дори ми, допада донякъде това, което виждам във вас. Моят син би могъл да се поучи. От друга страна, може и това, което вече притежава, да е твърде много! Хм! — Той наклони глава и проницателните му очи се втренчиха в нея. — Ей там — каза той, сочейки към Синия разлив. — Ето къде са те. Тези, които са останали. — Той направи пауза, мръщейки се. — Това е дълга история, така че слушайте внимателно, защото нямам намерение да я повтарям. Вие също, огромни ми приятелю — посочи той заплашително с пръст Гарт. После си пое дълбоко въздух и скръсти ръце.

— Много отдавна — започна разказа си той, — преди повече от сто години, Земните елфи се събраха на съвет и решиха да се изселят от Западната земя. Не ме питайте защо. Не твърдя, че зная. Допускам, че най-вече заради Федерацията. Тя настъпваше, завладяваше и претендираше, че всичко, което някога е било или някога ще бъде, принадлежи на нея. Федерацията обвиняваше за всичко магията и казваше, че цялата вина е на елфите. Голяма глупост. Във всеки случай това не се хареса на Земните елфи и те решиха да се изселят. Проблемът беше къде да отидат? Не можеше цял народ да се премести където и да било, без да обезпокои друг, който вече се е заселил там. Източната земя, Южната земя, Северната земя всички бяха заети. И така, те попитаха нас. По-голямата част от небесните елфи обикалят много и виждат места, които другите дори не знаят, че съществуват. И така, ние им казахме, че навътре в Синия разлив има няколко острова, на които не живее никой, а те помислиха върху това, обсъдиха въпроса, направиха няколко полета върху Роковете с Летящите ездачи и взеха решение.

Събраха се на едно място, построиха лодки — стотици на брой, тайно и отпътуваха.

— Всичките?

— До последния Елф. Така ми казаха.