Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Каква магия? — попита внезапно Кинсън.

— Все още не зная. — Бремен се усмихна отново и поклати глава. — Не зная почти нищо освен факта, че е нужно оръжие, и ако може да се вярва на видението, това оръжие трябва да бъде меч.

— И че трябва да намериш онзи, който ще го държи — добави Тей. — Мъжът, чието лице не си видял.

— Но последното видение, мрачният образ на Адския рог и момчето със странните очи — обади се разтревожена Марет.

— То ще чака, докато му дойде времето — прекъсна я внимателно Бремен. Очите му се спряха на лицето й. — Нещата следват своя ход, Марет. Не можем да ги пришпорваме. И не бива да се поддаваме на тревогата си за тях.

— Е, тогава какво искаш да направим? — настоя Тей.

Бремен се извърна към него и каза:

— Трябва да се разделим, Тей. Искам ти да се върнеш при елфите и да помолиш Куртан Балиндарох да организира експедиция за търсенето на Черния камък. По някакъв начин той е изключително важен за намерението ни да унищожим Брона. Виденията го показаха недвусмислено. Черните ловци вече го търсят. Не бива да им позволим да го намерят. Трябва да убедим краля на елфите да ни сътрудничи. Във виденията имаше подробности, които ще ни помогнат. Ще се възползваме от това, което ни бе разкрито, и ще открием Камъка преди Господаря на Магията. — Той се обърна към Риска. — Ти трябва да отидеш при Рейбър и джуджетата в Кълхейвън. Армията на Господаря на Магията настъпва на изток и предполагам, че следващият им удар ще бъде там. Джуджетата трябва да се подготвят за отпор и да удържат, докато им бъде изпратена помощ. Трябва да използваш специалните си умения, за да се увериш, че ще го направят. Тей ще говори с Балиндарох да призове елфите да обединят силите си с тези на джуджетата. Ако го сторят, ще се окажат равностоен противник на тролската армия, на която Брона разчита. Бремен замълча и после продължи:

— Но най-важното е да спечелим време, за да изковем оръжието, което ще унищожи Брона. Кинсън, Марет, аз ще се върна в Паранор, за да разбера дали видението за разрушаването му се е сбъднало. Ще се опитам да взема Ейлт Друин.

— Ако Атабаска все още е жив, никога няма да ти го даде — обяви Риска. — Знаеш това.

— Възможно е — отвърна кротко Бремен. — Но във всеки случай, трябва да разбера как да се изкове мечът, който видях, каква магия трябва да притежава и с каква сила трябва да бъде наситен. Налага се да разбера как да го направим неразрушим. А след това да намеря онзи, който ще го носи.

— Струва ми се, че ще трябва да вършиш чудеса — отбеляза иронично Тей Трифънйъд.

— Всички ще трябва да ги вършим — отвърна меко Бремен.

Те се спогледаха в сумрака, някакво негласно разбирателство витаеше помежду им. Извън убежището им дъждът се сипеше неспирно по голите скали. Беше късна утрин и светлината започна да се посребрява, щом слънцето си запроправя път през пелената на буреносните облаци.

— Ако друидите от Паранор са мъртви, тогава оставаме единствено ние — рече Тей. — Само ние петимата.

Бремен кимна.

— Тогава петима ще трябва да са достатъчно. — Той се изправи, взирайки се в сумрака навън. — По-добре да започваме.

Същата нощ, на северозапад от мястото, където Бремен се бе изправил пред сянката на Галафил дълбоко в скалното лоно на Драконовия зъб, Сирид Лок инспектираше стражата на Паранор. Някъде към полунощ той прекоси открития двор по южните парапети и за миг вниманието му бе привлечено от внезапен проблясък далеч в небето. Той поспря, вгледа се и се вслуша в тишината. По целия хоризонт се бяха струпали облаци, закривайки луната и звездите и обгръщайки света в мрак. Проблясъкът се появи още веднъж, разчупвайки за секунда нощта, после изчезна, сякаш никога не бе съществувал. Последва гръмотевица, която разкъса тишината, дълбок, протяжен тътен, който отекна във върховете на планините. Бурята се зараждаше на юг от Паранор, но въздухът миришеше на дъжд, а тишината бе плътна и тягостна.

Капитанът на друидската стража постоя замислено още минута, после влезе през вратата на кулата в крепостта. Той извършваше тези обиколки всяка вечер, пренебрегвайки съня. Беше силен мъж, който никога не нарушаваше привичките си в работата. Смяташе, че най-опасните мигове са точно преди полунощ и часовете преди зазоряване. Тогава умората и сънят притъпяват сетивата и те правят небрежен. Ако ги заплашваше атака, тя щеше да дойде точно тогава. Защото той вярваше, че Бремен не би ги предупредил без причина. А и тъй като беше предпазлив по природа, беше решил да бъде особено внимателен следващите няколко седмици. Вече бе увеличил броя на стражите на всеки пост и бе започнал трудния процес по укрепване на портите. Колебаеше се дали да изпрати нощни патрули в околните гори, като допълнителна мярка, но се опасяваше, че те ще са твърде уязвими извън защитата на крепостните стени. Стражата му бе многобройна, но все пак не беше армия. Можеше да осигури защита отвътре, но не би могла да води битка навън.