Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Сетне бурята се спусна с вятър и дъжд, с гръмотевици и светкавици и зашиба стареца. Бремен падна на земята, повален от устрема й.

С отворени и втренчени очи, той лежеше безчувствен на ръба на езерото.

Марет стигна до него първа. Мъжете бяха по-едри и силни, но тя крачеше по-уверено по влажната, хлъзгава скала и почти прелетя през лъскавата й повърхност. Коленичи веднага и сграбчи стареца за раменете. Дъждът се сипеше непрестанно, набраздявайки вече спокойната повърхност на Адския рог, миеше черния, лъщящ килим на долината и правеше светлината на зората мъглива и неясна. Влагата се просмука през робата на Марет и я смрази, но тя не й обърна внимание, беше се концентрирала толкова силно, че дребните черти на лицето й се бяха разкривили. Вдигна глава към потъмнялото небе, очите й бяха затворени. Останалите трима забавиха ход, когато я приближиха, несигурни какво се случва. Ръцете й се стягаха около Бремен. После тя потрепери силно и се свлече напред, а мъжете се втурнаха, за да я хванат. Кинсън я отдели от Бремен, а Тей понесе стареца и, скупчени, те запристъпваха обратно през проливния дъжд, за да излязат от Долината на шистите.

Щом стигнаха на открито, намериха убежище в една пещера, покрай която бяха минали на идване. Там положиха момичето и стареца на каменния под и ги обвиха в наметалата им. Нямаха никаква храна, нито огън, затова бяха принудени да стоят прогизнали и премръзнали, в очакване да превали. Кинсън провери пулса на Марет и Бремен и установи, че и при двамата е стабилен. След време старецът се събуди, а почти веднага след него и момичето. Тримата мъже наобиколиха Бремен, за да го разпитат за случилото се, старецът поклати глава и им каза, че все още няма желание да говори. Те го оставиха неохотно и отново се оттеглиха назад.

Кинсън спря до Марет, искаше да я попита какво беше направила с Бремен — защото се виждаше ясно, че е направила нещо, — но тя само го погледна и се обърна веднага на другата страна, затова той се отказа. Денят започна да просветлява, а дъждът продължаваше да вали. Кинсън подели храната, която носеше, с останалите. Само Бремен не пожела да яде. Старецът сякаш се бе оттеглил някъде дълбоко в себе си — или може би все още беше някъде в долината зад тях — взираше се в нищото, сбръчканото му обветрено лице беше безизразно. Кинсън го гледа известно време, в опит да разгадае мислите му, но не успя.

Накрая друидът погледна нагоре, сякаш тепърва разбираше, че те са там и се чудеше защо. След това ги подкани да седнат по-близо до него. Когато се настаниха, той им разказа за срещата си със сянката на Галафил и за четирите видения, които му се бяха явили.

— Не мога да реша какво означават виденията — заключи той, а гласът му прозвуча немощен и груб в тишината. — Дали са просто пророчества за това, което предстои, за вече предрешено бъдеще? Дали са предупреждение какво може да се случи, ако определени неща бъдат направени? Защо сянката избра точно тези видения? Какъв отговор се очаква от мен?

— И каква цена се очаква да платиш заради участието си във всичко това? — измърмори мрачно Кинсън. — Не забравяй това.

Бремен се усмихна.

— Аз помолих за това, Кинсън. Сам избрах ролята на защитник на расите и унищожител на Господаря на Магията и нямам правото да питам какво ще ми коства, ако успея.

— И все пак — въздъхна той. — Мисля, че вече разбирам какво се иска от мен. Но ще имам нужда от помощта на всички ви. — Той ги изгледа поред. — Опасявам се, че ще трябва да поискам от вас да се изложите на голям риск.

Риска изсумтя и рече:

— Слава богу. Бях започнал да си мисля, че нищо няма да излезе от това начинание. Кажи какво трябва да направим.

— Да, най-добре да започваме да действаме — съгласи се Тей и се наведе нетърпеливо напред.

Бремен кимна, в очите му се четеше благодарност.

— Всички сме единодушни, че Господаря на Магията трябва да бъде спрян, преди да пороби расите. Знаем, че той веднъж вече се опита и се провали, но знаем и че този път е по-силен и по-опасен. Казвам ви това, защото вярвам, че ще се опита да унищожи друидите от Паранор. Първото видение навежда на мисълта, че съм прав. — Той замълча за момент и добави: — А и се страхувам, че вероятно това вече се случва.

Настъпи дълга тишина, в която другите си разменяха тревожни погледи.

— Мислиш, че всички друиди са мъртви? — попита тихо Тей.

Бремен кимна и отвърна:

— Възможно е. Надявам се обаче да греша. Но при всички случаи, без значение дали са мъртви, или не, според първото видение трябва да намеря Ейлт Друин. Четирите видения, взети заедно, ясно указват, че медальонът е ключът към изковаването на оръжието, с което да бъде унищожен Брона. Меч, острие, притежаващо специална сила, магия, на която Господаря на Магията не може да устои.