Тери Брукс - Вълшебната кутия

Хорис си припомни как го беше накарало да се чувства това същество, когато те заедно се впуснаха в омразното начинание за първи път. Припомни си мекия, застрашителен глас и неизветряващия мирис на смърт. Все още можеше да усети силата, която заплашваше да го удуши с невидими пръсти. Не му се нравеше мисълта да преживее това отново. Тикът на окото му изчезна за първи път, откакто освободи Горс. Сега беше моментът да му попречи да се появи отново.

От запад, където се скупчваха облаците, проехтя гръм. Насипът от облаци бързо се придвижваше към слънцето, като поглъщаше с движението си неговата светлина и затъмняваше всичко. През поляната, над двете армии, изфуча вятър. Конете се подплашиха, а доспехите и оръжията задрънчаха. Из въздуха се разнесе мирис на дъжд.

Хорис мислеше за вълшебната кутия. Как, преди всичко, Горс е бил затворен обратно в нея? Със сигурност вълшебният отстъпник не бе отишъл там по своя воля както се случи с Холидей, вещицата и дракона. На два пъти досега, Хорис беше принуден да изрече магическите думи, които освободиха пленниците от кутията.

Можеше ли тази магия да бъде насочена обратно?

Той се замисли над това как Холидей и останалите бяха освободени. Горс беше изплел сложна мрежа от магии около мястото, на което трите му жертви бяха подмамени. Тогава Хорис се беше появил с вълшебната кутия, беше изрекъл магическите думи, беше хвърлил мрежата и задействал капана.

Достатъчно просто. Затова, на пръв поглед изглеждаше, че подобен подход ще бъде необходим, за да бъде пленен и Горс. Въпреки че нещо тревожеше Хорис Кю. Нали именно с тази цел беше създадена вълшебната кутия? Ако беше така, значи затварянето на Холидей и останалите беше неестествен начин за употреба на кутията, отклонение от онова, за което тя е била предназначена. Освен това, ако Горс знаеше как действа подобна магия, как беше допуснал да бъде хванат, преди всичко? А ако не е знаел, тогава, как е научил?

Ами това? — Горс знаеше думите, които можеха да го освободят, но не можеше да ги произнесе сам. Беше му необходимо да използва Бигар чрез измамата за Скат Манду, за да накара Хорис да каже заклинанието вместо него. Нима това не означаваше нещо? Не значеше ли, че за Горс тези думи представляваха някакво проклятие и затова му беше необходимо някой друг да ги използва?

Не значеше ли — питаше се Хорис — че същото заклинание — заклинанието, което Горс толкова внимаваше да избягва да използва сам — можеше да действа и в двете посоки?

Колкото повече се замисляше над тази възможност, толкова повече смисъл виждаше в нея. Вълшебните същества, които бяха създали вълшебната кутия, сигурно бяха използвали особена, нагласена магия, за да го пленят вътре, магия, която самият той никога не би използвал, за да успее да се освободи. И това не би било магия, която да може да плени и други същества — като Холидей, Нощната сянка и Страбон — ето защо, беше необходимо нещо различно, за да се измени целта на кутията и те да бъдат заловени в нея. И може би, нещо от цялата работа, което да предпази Горс отново да бъде затворен там. Оттук нататък се беше задействала внимателно заплетената мрежа от магии на Горс.

Разбира се, всичко това беше доста преувеличено. Но Хорис Кю беше отчаян, а опортюнисткото съзнание на фокусника се улавяше и за най-малката сламка, защото единствено това му беше останало.

Те трябваше да го изслушат, надяваше се той. Холидей, Абърнати и Куестър Тюс — всички. Трябваше да изпробват предложението му. Каква загуба можеше да им донесе то в положението, в което бяха изпаднали? Беше като да поиска да го коронясат за крал. Никой нямаше да изпробва нито една от идеите, които предложеше.

Отново проехтя гръм — продължителен, бумтящ трясък, който разтърси земята под краката им. В средата на поляната Календбор беше застанал пред войниците си, а Холидей беше отправил поглед към Горс и демоните. Марк се беше придвижил пред ордите си и бавно беше започнал да се приближава. Драконът се беше изправил на задните си крака и изпускаше пара от ноздрите си, докато огънят се разпалваше в търбуха му. Хорис погледна през рамото си. Куестър Тюс почти стигаше брега. Абърнати се беше обърнал, за да посрещне вълшебника и за миг беше застанал с гръб към Хорис.

Бигар винаги го беше обвинявал в нерешителност. Мисълта, че птицата беше права, беше нетърпима за него.

Хорис Кю преглътна, а гърлото му беше пресъхнало. Сега или никога, нали? Той отново погледна Холидей. Кралят на Отвъдната земя беше преместил медальона от мястото му в тъмната си туника и го държеше, насочен нагоре, към светлината.