Тери Брукс - Вълшебната кутия

— Какво носиш?

Уилоу притисна с ръце бебето.

— Моето новородено дете, от Великия господар.

Нощната сянка си пое въздух и се запъхтя.

— Детето на честития крал? Тук? — тя се изсмя. — Съдбата наистина си играе странни игри с нас. Защо носиш детето със себе си тук? И него ли си занесла сред мъглите? — вещицата рязко спря. — Почакай, аз не разбрах нищо за никакво дете. Не съм отсъствала толкова дълго време от Отвъдната земя. Трябваше да разбера. Новородено ли казваш? Тогава, къде е било родено?

— Тук — меко отвърна Уилоу.

Нощната сянка силно изкриви лицето си.

— Родено е тук, в моя дом? Детето на Холидей? Докато аз бях затворена заедно с него сред вълшебните мъгли, пленена в онази проклета кутия? Бях пленена заедно е него, момиче — знаеш ли за това? Бяхме заедно седмици наред, лишени от спомените си, преобразени в същества, които дори не можехме да възприемем. И той дойде при теб в един сън? Да, така ми каза. Това беше сънят, който отвори вратата към спомените му и който му разкри истината и за двама ни.

Гласът й се превърна в съскане.

— Виждала ли си го, след като той се завърна? — тя се усмихна при реакцията на Уилоу. — А, значи не знаеш, че той се е върнал, така ли? Върна се от предишния си живот, от живота си с мен, малка силфидо, в който аз бях негова повереница, а той беше мой закрилник. Знаеш ли какво се случи между нас, докато ти носеше детето му?

Вещицата спря, а очите й проблеснаха в очакване.

— Той преспа с мен, все едно, че аз бях негова…

— Не! — Гласът на Уилоу бе твърд като желязо, а единствената дума, която произнесе, прозвуча като забрана, която уверено прекъсна вещицата — точно като въже около гърлото й.

— Той беше мой! — изкрещя вещицата от Дълбокия свлек. — Той ми се отдаде! Аз щях да го имам завинаги, ако не беше неговият сън за теб! Аз загубих всичко, загубих цялата си същност, магическата си сила, могъществото на волята си! Тях си възвърнах! Холидей ми е длъжник! Той ми отне гордостта и достойнството и си навлече дълг, който трябва да ми плати!

Нощната сянка беше пребледняла от ярост.

— Детето — прошепна вещицата, — ще покрие този дълг задоволително.

Уилоу изтръпна от студ. Тя трепереше, гърлото й бе пресъхнало, а сърцето й сякаш спря да бие.

— Ти не можеш да имаш моето дете — каза силфидата.

По устните на Нощната сянка заигра усмивка.

— Не мога ли? Каква глупава дума използва, малка силфидо. Освен всичко останало, детето е било родено в моите владения, тук, в Дълбокия свлек, така че то ми принадлежи по правото на закона. На моя закон.

— Никой закон не оправдава отнемането на детето от неговата майка. Ти нямаш право да изявяваш подобни претенции.

— Имам всички права. Аз съм господарка на Дълбокия свлек и владетелка на всичко, което е попаднало тук. Детето е родено на моя родна почва. Ти си нарушителка и си едно глупаво момиче. Не си мисли, че ще успееш да ме спреш.

Уилоу запази самообладание.

— Ако се опиташ да ми отнемеш детето, ще трябва да ме убиеш. Готова ли си да направиш това?

Нощната сянка бавно поклати глава.

— Не трябва да те убивам. Има и по-лесни начини, когато можеш да използваш магия. А теб те очаква още по-лоша участ от смъртта, ако ме предизвикаш.

— Великият господар ще дойде за теб, ако откраднеш неговото дете! — рязко каза Уилоу. — Ще те преследва до края на земята!

— Глупава малка силфида — измърка меко вещицата. — Великият господар дори няма да разбере, че някога си била тук.

Уилоу замръзна на място. Нощната сянка беше права. Никой не знаеше, че тя е в Дълбокия свлек; никой не знаеше, че тя се е завърнала от вълшебните мъгли. Ако тя изчезнеше, кой можеше да открие следите й? Ако детето й се изгубеше, кой можеше да каже, че то изобщо някога е съществувало? Може би вълшебните същества, но щяха ли те да го сторят? Какво й оставаше да направи?

— Някой ще разкрие истината, Нощна сянко — продължи да настоява Уилоу отчаяно. — Не можеш да запазиш подобно нещо завинаги в тайна! Дори ти не можеш да се справиш с това!

Вещицата бавно и презрително вдигна рамене.

— Може би не мога. Но мога да запазя тайната достатъчно дълго време. Животът на Холидей не е вечен. В края на краищата, аз ще остана тук, дори когато той си отиде.

Уилоу бавно кимна и с помитаща сила започна да осъзнава положението си.

— Именно за това искаш неговото дете, нали? За да не остане нищо негово след смъртта му. Ти ще направиш детето свое и ще заличиш всякаква следа от същността на Холидей. Омразата ти към него наистина е толкова силна, нали?