Стивън Кинг: Трите карти

Остра болка прониза дясната ръка на Стрелеца, но сега нямаше време да мисли за това. Отблъсна се с подгизналите си ботуши, заби ръце в пясъка и успя да избегне вълната.

— Дид-а-чик? — запита жално чудовището, сякаш казваше: „Няма ли да ми помогнеш? Не виждаш ли, че съм отчаян?“ Роланд видя как съществото поглъща показалеца и средния му пръст. То отново се хвърли напред и Стрелецът вдигна окървавената си ръка точно навреме, за да спаси останалите си пръсти.

— Дум-а-чум? Дад-а-чам?

Олюлявайки се, той се изправи на крака. Съществото раздра мокрите му джинси и дори единия ботуш, чиято износена кожа бе мека, но невероятно здрава, и откъсна парче месо от десния прасец на Роланд.

Стрелецът вдигна дясната си ръка и когато револверът тупна в пясъка, осъзна, че два от пръстите, които трябваше да извършат привичния ритуал на убийството, липсваха. Чудовището алчно запълзя към оръжието.

— Не, гадино! — изръмжа Роланд и го изрита. Кракът му сякаш срещна камък… камък, който хапе. Чудовището откъсна задната част на ботуша му, почти целия ток, и едва не го събу. Стрелецът се наведе, грабна револвера, изтърва го, изпсува и най-сетне успя да го вдигне. Движението, което допреди миг бе толкова привично и лесно, вече изискваше жонгльорски умения. Съществото се бе нахвърлило върху ботуша на Стрелеца и го разкъсваше, докато задаваше гадните си въпроси. Нова вълна се понесе с тътен към брега, пяната върху гребена и изглеждаше мъртвешки бяла под лунните лъчи. Рачището заряза ботуша и вдигна щипки в познатата боксьорска стойка.

Роланд извади револвера от левия си кобур и натисна спусъка три пъти. Щрак, щрак, щрак.

Сега вече знаеше дали патроните в барабана са мокри.

Пъхна револвера в кобура. За да прибере и другия, трябваше ла наведе дулото с лявата си ръка и да го пусне в кобура. Кръв изцапа износените дървени дръжки, покапа по кобура и протритите джинси, към които бе привързан. Тя се стичаше от чуканчетата, останали от пръстите му.

Осакатеният му десен крак беше безчувствен, но дясната му ръка изгаряше от болка. Остатъците от ловките и тренирани с години пръсти се разлагаха сред хранителните сокове в стомаха на чудовището.

„Очакват те сериозни проблеми“ — прозвуча глас в съзнанието на Стрелеца.

Вълната се оттегли. Рачището сведе щипки и направи нова дупка в ботуша на Роланд. Сетне реши, че притежателят на ботуша е далеч по-вкусен от това парче кожа, което незнайно как бе паднало от него.

— Дуд-а-чам? — попита съществото и запълзя напред с бясна скорост. Мъжът отстъпи, но едва чувстваше краката си. Осъзна, че създанието притежава известен интелект; то бе изминало дълъг път по брега и го бе приближило предпазливо, не уверено на какво е способно съществото срещу него. Ако студените вълни не бяха събудили Стрелеца, чудовището щеше да откъсне главата му. Сега очевидно бе решило, че намерената плячка е не само вкусна, но и лесно достъпна.

Съществото се катереше върху него; тежеше поне четирийсет килограма. Беше истински хищник като Дейвид, сокола, който Роланд бе имал като дете — но без следа от верността на птицата.

Левият му ботуш закачи огромен камък, издаден над пясъка, и Стрелецът едва не загуби равновесие.

— Дод-а-чок? — настоятелно попита съществото и впери хищните си очички… седне дойде поредната вълна и то вдигна щипките си в Стойката на ужаса. Сега те се поклащаха леко и Стрелецът проумя, че следват ритъма на вълната.

Отстъпи назад, върху скалата, сетне се приведе, когато вълната връхлетя с грохот върху каменистия бряг. Главата му се намираше на сантиметри от съществото. Всяка от щипките му лесно би могла да избоде очите на Роланд, но страховитите „оръжия“ на чудовището трепереха като свити юмруци, вдигнати от двете страни на папагалския клюн.

Стрелецът се наведе, за да вдигне камъка, в който едва не се бе спънал. Осакатената му дясна ръка изтръпна от болка, когато остри камъчета се забиха в отворената кървяща плът, но Роланд стисна зъби, успя да измъкне камъка и да го вдигне.

— Дад-а… — започна чудовището, свело разтворените си щипки едновременно с оттеглянето на вълната, когато Стрелецът с цялата си сила захвърли камъка върху него.

Гръбнакът на съществото с пукот се прекърши. То бясно се замята, задната му половина се повдигаше и тупваше, повдигаше и тупваше. Въпросите му преминаха в жужащи възклицания на болка. Щипките му щракаха във въздуха. Клюнът му заскърца, пълен с пясък и камъчета.