Стивън Кинг - Трите карти

— Веднъж проговори… ще го стори и втори път.

— Очакват ни опасности — престорено равнодушно каза Еди.

— Така е.

— Не рискуваш само своя живот, нали?

— Не.

— Разбери, че обичам тази жена. Ако и причиниш зло…

— Готов съм на всичко, за да постигна целта си.

— А ние със Сузана сме само пионки, от които можеш да се освободиш, когато пожелаеш. Прав ли съм?

— Обичам и двама ви. — Стрелецът вдигна поглед и на светлината на гаснещия огън Еди видя, че по лицето на спътника му се стичаха сълзи.

— Отговори на въпроса ми: ще продължиш ли напред, ако с нас се случи нещо?

— Да.

— И ще продължиш да търсиш твоята кула, нали?

— Да.

— Каквато и цена да трябва да платиш. — Еди го изгледа, изпитваше към него едновременно обич и омраза; не можеше да проумее какъв беше този човек, който беше спасил живота му, но признаваше, че би го жертвал, за да постигне целта си.

Задуха силен вятър и дърветата застенаха под напора му.

— Говориш като Хенри — разплакано промълви Еди. Не искаше да плаче, ненавиждаше се заради слабостта си. — Той също имаше Кула, само че не беше черна. Спомняш ли си, когато ти разказах за нея? Беше ми брат, следователно и двамата сме били стрелци. Хенри имаше своя Бяла кула и ме помоли да го придружа по пътя до нея. Изпълних молбата му, защото ми беше брат, нали разбираш? Успяхме да се доберем до Бялата кула, но тя уби брат ми. Щеше да погуби и мен. Спомняш ли си как изглеждах, когато ме видя за пръв път? Спаси не само живота ми, а шибаната ми душа! — Той прегърна Роланд, целуна го по страната и усети вкуса на сълзите му. — Е, тръгваме ли на път? Ще продължим и навярно отново ще видим този човек.

Стрелецът мълчеше.

— Откакто съм тук, не сме видели хора, но зная, че ще ги срещнем по пътя; знам още, че щом става въпрос за Кула, вина ги е замесен някакъв човек. Дълго чакаш срещата с него, но в края на краищата печели онзи, който има повече мангизи, а в нашия случай — който има повече патрони. Какво ще кажеш? Ще преследваме ли този човек? Но ако историята се повтори, по-добре да ме беше оставил на омарите. — Еди го погледна и Роланд забеляза сенките под очите му. — Бях наркоман, приятелю, но наскоро открих, че не искам да пукна като друсан глупак.

— Моето пристрастие е различно.

— Нима? Твоята Тъмна кула е също като наркотик за теб.

Роланд мълчеше.

— Кой ще мине през поредната вълшебна врата, за да те спаси? Не знаеш ли? Но аз знам — никой. Ти извади всички възможни карти. Единственото, което можеш да изваждаш отсега на татък, е скапаният револвер — само той ти е останал.

Роланд мълчеше.

— Искаш ли да разбереш какво е единственото, което научих от брат ми? — Еди почти се задавяше от сълзите си.

— Да. — Стрелецът се приведе и го погледна в очите.

— Научи ме, че ако убиеш онова, което обичаш, ще бъдеш обречен завинаги.

— Върху мен вече тежи проклятие — промълви Роланд. — Но дори обреченият може да бъде спасен.

— Ще позволиш ли да загинем?

Роланд не отговори.

Еди го сграбчи за ризата, от която бяха останали само парцали.

— Ще позволиш ли да я убият?

— Рано или късно всички ще умрем — промълви Стрелецът. — Променя се не само светът, но и всички ние. — Втренчи се в младежа, под светлината на гаснещия огън сините му очи проблясваха като слюда. — Ние ще се прославим, Еди, Не се стремя да завладея един свят, в противен случай никога нямаше да рискувам твоя и нейния живот… нямаше да допусна онова момче да умре.

— Не разбирам за какво говориш.

— За всичко, което съществува на този свят. Ще продължим напред, Еди. Ще се сражаваме. Ще страдаме. Но накрая ще победим. — Младежът мълчеше — не знаеше какво да отговори. Стрелецът го потупа по рамото и промълви: — Дори обречените са способни да обичат.

След малко Еди отиде да легне до Сузана — третата, която Роланд беше изтеглил. Стрелецът остана да седи до изгасналия огън; вслушваше се в призрачните гласове, които звучаха в съзнанието му, а вятърът постепенно изсуши сълзите по лицето му.

Проклятие.

Спасение.

Кулата.

Когато стигнеше до Тъмната кула, щеше да открие истината.

Едва когато небето на изток порозовя, Роланд (който вече не беше последният стрелец на света, а един от последните трима) заспа и засънува обичайните кошмари; но дори когато спеше, в подсъзнанието му се въртеше една и съща мисъл:

„Там ще открия истината.“

С това завършвам втората си от шестте (или седемте) книги, включени в по-голямото произведение, което съм озаглавил „Тъмната кула“. В третата книга се описват приключенията на Роланд, Еди и Сузана, които упорито търсят Кулата; в четвъртата се разказва за вълшебства и прелъстяване, но най-вече за онова, което се е случило със Стрелеца, преди читателите за пръв път да се срещнат с него в дните, когато той упорито преследва човека в черно.