Стивън Кинг - Трите карти

Самият той не пушеше, но шефът му, чийто пост Морт се надяваше да заеме след година, беше страстен пушач. Ето защо Джак беше дал цели двеста долара за сребърна запалка „Дънхил“. Разбира се, не запалваше всяка цигара, която захапваше господин Фрамингам, защото не искаше да изглежда като подмазвач. Правеше го от време на време… особено в присъствието на още по-голям началник, който щеше да оцени първо ненатрапчивата любезност на Джак Морт и второ, добрия вкус на Джак Морт.

Хората, които искаха да стигнат далеч, трябваше внимателно да обмислят всичките си ходове.

Този път предвидливостта спаси него и Роланд. Куршумът улучи сребърната запалка вместо сърцето му. Разбира се, той беше ранен. Не може да ти се размине, ако в гърдите ти изстрелят куршум с такъв голям калибър. Запалката се вряза в плътта му така, че се образува вдлъбнатина, сетне се пръсна на парчета — едно почти разряза зърното на гърдите му. Изстрелът възпламени напоения с бензин фитил. Ала стрелецът лежеше неподвижно и наблюдаваше как полицаите се приближаваха към него. Онзи, който не беше стрелял, крещеше на минувачите да се отдръпнат.

„Горя! — изкрещя Морт. — Изгаси огъня! Изгаси го! Изгаси…“

Стрелецът лежеше неподвижно и слушаше как песъчинките скърцат под подметките на полицаите. Не обръщаше внимание на воплите на Морт, нито на нажежения метал, който изгаряше плътта му.

Усети, че го подритнаха, и се претърколи по гръб. Очите на Джак бяха отворени, лицевите му мускули бяха отпуснати. Като го гледаше, никой не би заподозрял, че човекът, скрит в безжизненото тяло, надава неистови писъци.

— Господи! — прошепна някой. — Нима си го застрелял с куршум дум-дум, момче?

Димът излизаше на тънка струйка от дупката, в сакото на Морт. Разнесе се миризмата на обгорена плът.

Анди Стонтън, който до този момент беше действал безупречно, допусна грешка, заради която Корт би му ударил шамар и би го изгонил, въпреки досегашните му блестящи постижения, заявявайки, че една-единствена грешка обикновено води до трагични последствия. Стонтън беше застрелял непознатия — нито един полицай не знае способен ли е да убие човешко същество, докато попадне в ситуация, когато това е неизбежно, но мисълта, че куршумът някак си е подпалил престъпника, го изпълни с необясним ужас. Машинално го ритна в корема, преди полицаят да забележи проблясъка в очите на човека, когото смяташе за мъртъв.

Стонтън безпомощно размаха ръце и политна към партньора си. Пистолетът изхвръкна от ръката му. Уивър посегна към своето оръжие, но в мига, когато успя да се освободи от колегата си, дочу изстрел и пистолетът му изчезна като по магия. Ръката му изтръпна, сякаш някой я беше ударил с ковашки чук.

Човекът със синия костюм се изправи, за миг се втренчи в двамата полицаи и заяви:

— Бива си ви. По-добре сте от онези двамата. Послушайте съвета ми — не се опитвайте да ме преследвате. Историята почти приключи. Не ми се иска да ви убия.

Сетне рязко се извърна и хукна към ескалатора, водещ към станцията на метрото.

Подвижните стълби бяха претъпкани с хора, които бяха дочули виковете и изстрелите и бързаха да се върнат на улицата, тласкани от болезненото любопитство, присъщо на всички нюйоркчани, от желанието да разберат колко души са били убити, много ли кръв е заляла мръсния асфалт. Макар да се притискаха един към друг, любопитните някак си успяха да отстъпят от човека със синия костюм, който се втурна надолу. Страхът и изумлението им бяха оправдани — непознатият държеше пистолет, още един беше затъкнат на колана му.

Но най-ужасяващото бе, че беше обгърнат от дим, сякаш дрехите му горяха.

Роланд не обръщаше внимание на усилващите се викове на Морт, когато ризата, фланелката и сакото му пламнаха, а отломките от запалката започнаха да се разтопяват и нагорещеният метал потече към корема му, причинявайки му нетърпима болка.

Той вече долавяше миризмата на застоялия въздух в тунела, чуваше рева на приближаваща се мотриса.

Наближаваше моментът да изтегли третата карта или да загуби всичко. За втори път в живота си усети как планети потрепват и кръжат в съзнанието му.

Щом се озова на перона, захвърли пистолета. Разкопча колана и смъкна панталона на Джак Морт, разкривайки бели долни гащи, напомнящи кюлоти на проститутка. Нямаше време да се замисли върху тази странност. Трябваше да побърза, в противен случай нямаше защо да се притеснява, че ще изгори жив; нагретите куршуми щяха да експлоадират и да го разкъсат на парчета.