Стивън Кинг - Трите карти

Роланд стоеше на прага и не обръщаше внимание на приближаващия се вой на сирени. Отвори пушката, извади всички патрони и ги хвърли върху Делеван. После запрати и оръжието върху безжизненото тяло на полицая и промърмори:

— Ти си опасен глупак, който трябва да бъде заточен. Забравил си лицето на собствения си баща.

Прекрачи го и се приближи до каретата на стрелците, чиито двигател работеше на празни обороти. Отвори вратата и се настани зад волана.

— Можеш ли да караш тази карета? — попита той Джак Морт, който истерично крещеше и нечленоразделно бърбореше.

Ала убиецът продължаваше да крещи и не му отговори. Роланд се досети, че Морт се преструва на изпаднал в истерия, за да избегне разговора със странния си похитител.

„Слушай — обърна се към него той, — нямам време да повтарям, затова слушай внимателно. Ако не отговориш на въпросите ми, ще те накарам сам да си избодеш дясното око. Ще те накарам да изтръгнеш очната си ябълка и да я размажеш по седалката на тази кола. Мога да се справя и с едно око. В края на краищата изобщо не ме е грижа, очите са си твои.“

Не можеше да излъже Морт, но и онзи не можеше да го излъже: взаимоотношенията им бяха студени и същевременно много по-интимни, отколкото при най-страстния полов акт. Това не беше сливане на тела, а пределно сближаване на умове.

Той щеше да изпълни заканата си.

И Морт го знаеше. Истеричният му пристъп внезапно секна и той отговори:

— Мога да карам. — Бяха първите смислени думи, които беше произнесъл, откакто Роланд беше проникнал в съзнанието му.

„Карай тогава.“

„Къде искаш да отидеш?“

„Знаеш ли някакво място, което се нарича «Вилидж»?“

„Да.“

„Карай натам.“

„Къде по-точно?“

„Потегляй, ще разбереш по-късно.“

„Ще се движим по-бързо, ако включа сирената.“

„Добре. Пусни я, също и въртящите се лампи.“

За пръв път, откакто контролираше съзнанието му Стрелецът позволи на Морт да действа самостоятелно. Когато Джак обърна глава да огледа таблото на патрулната кола, Роланд наблюдаваше завъртането, но не го беше предизвикал. Но ако беше човек от плът и кръв, не безплътна душа, щеше да бъде нащрек, готов да поеме контрол при най-малкия признак на неподчинение.

Ала Джак беше кротък като агънце. Бе убил и осакатил, Бог знае, колко невинни хора, но не искаше да загуби скъпоценното си око. Натисна някакви копчета, освободи спирачката и колата потегли. Сирената нададе вой, проблеснаха пулсиращи червени светлини, които се отразяваха в предното стъкло.

„Карай по-бързо“ — мрачно изкомандва Стрелецът.

Въпреки че Морт беше включил сирената и непрекъснато натискаше клаксона, пътуването до Гринич Вилидж им отне двайсет минути, тъй като движението беше много натоварено. В света на Стрелеца надеждите на Еди Дийн се топяха като сняг под ярки слънчеви лъчи. Скоро щеше да дойде краят. Слънчевият диск до половината се беше потопил в океана.

„Пристигнахме“ — обади се Джак Морт. Казваше истината (в никакъв случай не можеше да излъже), но на Роланд му се струваше, че още се намират в центъра на града. И тук се издигаха гъсто застроени сгради, улиците бяха изпълнени с пешеходци и карети, които вдигаха невероятен шум и отделяха отровен дим. Навярно причината беше в горивото, което използваха. Истинско чудо бе, че тези хора изобщо бяха живи, че жените раждаха нормални деца, не уроди като мутантите в планинския тунел.

„Къде отиваме?“ — попита Морт.

Сега предстоеше най-трудното. Стрелецът се подготви доколкото беше възможно.

„Изключи сирената и лампите. Спри до тротоара.“

Морт паркира колата до някакъв пожарен кран.

„В този град има подземни железници. Искам да ме заведеш на станцията, където мотрисите спират, за да се качат или слязат пътниците.“

„Коя станция?“ — попита Морт и усети паника. Не можеше да скрие нищо от Роланд, но и той не можеше (поне не за дълго) да скрие нищо от него.

„Преди няколко години — не зная точно колко — си блъснал млада жена под мотрисата. Искам да ме заведеш на подземната станция, където се е случило това.“

Последва кратка, но отчаяна борба. Стрелецът спечели, но с големи усилия. По някакъв странен начин Джак Морт бе раздвоен като Одета. Не беше шизофреник и много добре разбираше какво прави от време на време. Но пазеше в тайна тази страна от живота си: личността, която се подвизаваше като Убиеца, беше скрита от очите на всички, както крадецът крие плячката си.