Стивън Кинг - Трите карти

Еди отново закрещя, когато отвратителното създание издаде странните звуци, напомнящи лаконични въпроси, и откъсна парче от панталона и от крака му. Младият човек понечи да извика, но от гърдите му се изтръгна само глухо хриптене — задушаваше се в примките, измайсторени от Дета.

Отвратителните твари ги обкръжиха от всички страни… стесняваха окръжността и нетърпеливо щракаха с клещите си. Стрелецът събра последните си сили, дръпна Еди… и политна назад. Чу как гадините се приближават към него и го заплашват с клещите си. „Може би смъртта няма да е толкова страшна“ — помисли си той. Беше поставил на карта всичко и го беше изгубил.

Револверите му изгърмяха и той изпита неописуемо омайване.

Двете жени лежаха с лице една към друга и се повдигаха като змии, които се готвят да захапят жертвата си; пръстите с еднакви отпечатъци се впиваха в шиите с еднакви контури.

Жената се опитваше да я убие, но тази жена не беше реална… също като момиченцето; беше илюзия, предизвикана от падаща тухла, ала сега илюзията се беше превърнала в действителност — впиваше пръсти в шията и и се опитваше да я убие, докато Стрелецът се опитваше да спаси приятеля си. Въображаемото създание, което внезапно беше станало реално, грозно ругаеше и обливаше лицето и с горещата си слюнка. Сетне закрещя: „Аз взех синята чиния, защото онази жена ме натика в болницата, освен това никога не съм имала специална чиния — счупих я щото така трябваше… мразя белите момчета и съм готова да ги избия до крак… крадях от магазините дето се продават специални неща само за бели хора, докато моите чернокожи братя и сестри гладуват в Харлем, а плъховете изяждат децата им… аз направих всичко това, аз… аз… аз…!“

„Трябва да я убия!“ — помисли си Одета и внезапно осъзна, че не може да го стори.

Ако убиеше тази чудовищна жена, сама щеше да загине. Навярно взаимно щяха да причинят смъртта си, докато Еди и…

(Роланд) (Най-лошият човек)

… онзи, който ги беше повикал тук, загиваха, изяждани живи от ужасяващите омари. Това щеше да бъде краят на всички тях. Но имаше и друга алтернатива — да…

(обича) (мрази)

… отстъпи.

Одета разхлаби хватката си (въпреки че Дета продължаваше ожесточено да я души) и прегърна другата жена.

— Не, гадино! — изкрещя Дета, но във вопъла и се смесваха омраза и… благодарност. — Остави ме на мира, остави ме…

Одета, която вече се задушаваше, нямаше сили да отговори. Когато Роланд успя да отблъсне нападението на първия омар, а вторият вече пълзеше към Еди, за да откъсне парче от крака му, тя успя да прошепне на двойничката си:

— Обичам те.

За миг Дета още по-силно я стисна за гърлото… сетне смъртоносната и хватка се разхлаби.

Ръцете изчезнаха.

Отново почувства, че сякаш я обръщат наопаки, сетне като по чудо раздвоението изчезна и тя беше само една жена. За пръв път, откакто човек на име Джак Морт беше хвърлил тухла върху главата на момиченцето, оказало се под прозореца само защото таксиметровият шофьор беше отказал да обслужва чернокожи (а бащата на детето от гордост не беше пожелал да спре второ такси, за да не получи втори отказ), тя беше едно цяло. Беше Одета Холмс… Къде се бе дянала другата?

— Побързай, гадино! — провикна се Дета.

„Не, това е моят глас“ — смаяно си помисли Одета. Двете с Дета се бяха слели. Някога беше една, после се беше раздвоила, а сега Стрелецът беше създал трета жена. — Побързай, иначе омарите ще ги изядат.

Тя погледна към патроните. Нямаше време да ги използва докато презаредеше револверите, всичко щеше да свърши. Оставаше и само да се надява.

„Но няма ли още нещо?“ — запита се и вдигна оръжията.

Силен гръм разтърси тишината.

Един от омарите допълзя до Еди — изпъкналите му, някак мъртви очички, зловещо проблясваха. Чудовището протегна щипките си към лицето на безпомощния младеж, разнесе се ужасяващото му „Дод-а“… В този миг тялото му се разлетя на парчета. Роланд видя как друго чудовищно създание пълзи към лявата му ръка и отчаяно си помисли: „Отидоха ми пръстите“…, ала като по чудо гадината експлодира и във въздуха полетяха зеленикавите и вътрешности.

Той се обърна и видя невероятно красива жена; побиха го тръпки от гнева, който гореше в очите и.

— Елате по-близо, гадове! — изкрещя жената. — Хайде, приближете се, че да ви вкарам очите в задниците!

Застреля трети омар, който пълзеше между разтворените крака на Еди, възнамерявайки не само да го изяде, но и да го кастрира.