Стивън Кинг - Пустош

Еди погледна челюстта с широко отворени очи. По стърчащите зъби играеха оранжеви отблясъци от огъня.

— Говорещ демон? Имаш предвид това нещо?

— Не. Да. И да, и не. Изслушайте ме и ще разберете.

Разказа им за нечовешките стонове, разнасящи се от подземието, за пясъка, който се ронеше между старите каменни блокове, с които бяха иззидани стените на мазето. Разказа им как се беше доближил до дупката, докато Джейк пищеше от ужас и го умоляваше да се качи горе.

Бе заповядал на демона да говори… и демонът се бе подчинил. Беше използвал гласа на Алис, жената с белега на челото, съдържателката на бара в Тул. „Мини бавно покрай Дупката. Стрелецо, докато ти вървиш с момчето, мъжът в черно носи душата ти в джоба си.“

— Дупката ли? — попита Сузана озадачена.

— Да — Роланд я изгледа внимателно. — Това говори ли ти нещо?

— Да… и не.

Тя заговори неуверено. Според Роланд това се дължеше донякъде на нежелание да говори за неща, които бяха болезнени за нея. И в същото време не желаеше да го обърква допълнително, като разказва неща, в които не е сигурна. Това му харесваше. Тя му харесваше.

Разкажи това, в което си сигурна — подкани я. — Нищо повече.

— Добре. Дупката е едно място, за което Дета често си мислеше . Думата е взета от уличния жаргон, от възрастните, които седяха на прага, пиеха бира и си спомняха доброто старо време. Тя означава място, което е мръсно, долно или пък безполезно, а може би и двете. В Дупката имаше нещо — по-скоро в мисълта за Дупката — което привличаше Дета. Не ме питайте какво, може някога да съм знаела, но сега нямам представа. Не искам да си припомням.

— Дета открадна порцелановата чиния на леля — онази, която родителите ми са й подарили за сватбата — и я отнесе в Дупката, нейната Дупка, за да я счупи. Това беше отвратително място, осеяно с боклуци. Кочина. От време на време Дета забърсваше по някое момче от крайпътните заведения.

Сузана наведе глава за миг и здраво стисна устни. Сетне вдигна поглед и продължи:

— Бели момчета. И когато те я отвеждаха в колите си на паркингите, тя ги дразнеше сексуално, сетне бягаше. Тези паркинги също бяха Дупки. Това беше опасна игра, но Дета беше достатъчно млада, достатъчно бърза и твърдо решена да се забавлява. По-късно в Ню Йорк започна да краде от магазините… знаете за това. Избираше най-скъпите магазини — „Мейси“, „Джимбел“, „Блумингдейл“ — и крадеше евтини дреболии. И всеки път, когато тръгнеше на клептоманския си поход, си казваше: „Днес отивам в Дупката. Ще гепя някоя дреболия от белите. Ще гепя нещо готино и ще го счупя на парчета.“

Замълча, устните й трепереха, беше вперила поглед в огъня. Когато вдигна очи, Роланд и Еди видяха по лицето й да се стичат сълзи.

— Да, плача, но нека това не ви заблуждава. Спомням си как правех всичко, спомням си, че то ми доставяше удоволствие. Предполагам плача, защото зная, че бих го направила отново, ако обстоятелствата ми позволят.

Роланд явно успя да възвърне част от предишното си самообладание и строгост.

— В моята страна имахме една поговорка: „Умният крадец винаги успява.“

— Не виждам нищо умно в това да крадеш фалшиви бижута — рязко отвърна тя.

— Някога да са те хващали?

— Не…

Роланд разпери ръце, сякаш искаше да каже: „Това имах предвид.“

— Значи за Дета Уокър Дупките бяха лоши места? — попита Еди. — Така ли? Защото нещо не се връзва.

— Добри и лоши едновременно. Излъчваха някаква сила, на тези места Дета сякаш преоткриваше себе си… Но същевременно бяха изгубени места. Но това няма нищо общо с момчето призрак на Роланд, нали?

— Може би — отвърна Стрелецът. — В моя свят също имахме Дупки. Думата също беше от жаргона и значението й беше сходно.

— Какво означаваше тя за теб и за твоите приятели? — попита Еди.

— Значението се променяше незначително в зависимост от мястото и ситуацията. Понякога означаваше „бунище“. Друг път „публичен дом“ или място, където мъжете играеха на карти или дъвчеха дяволска трева. Но най-разпространеното значение беше и най-просто.

Погледна и двамата, сетне промълви:

— Дупката означава самота и пустош.

Сузана хвърли още дърва в огъня. На юг Старата майка сияеше все така ярко и равномерно, без да мигне. От уроците по астрономия в училище младата жена знаеше, че това е планета, не звезда. „Венера ли беше? — зачуди се тя. — Или пък слънчевата система, към която е този свят, се различава от нашата?“