Стивън Кинг - Вълците от Кала

— Може Анди да и е оставил количка — предположи Джейк. — Ако са го инструктирали така.

— Кой може да го инструктира?

„Финли — помисли си момчето. — Финли О Тего. А може би Уолтър.“ Джейк обаче замълча. Не искаше допълнително да тревожи Еди.

— Я си го начукайте! — изръмжа Еди и отново се обърна напред. — Хайде, да вървим.

Въпреки това Еди чувстваше, че Роланд е прав. Той отново тръгна към пещерата — не с надежда, а с отчаяна решителност. При падналата канара намериха триколка с електрически мотор, който все още тихо бръмчеше. На Еди му напомняше за всъдеходчетата, които се продаваха в „Абърком-би и Фич“. Имаше скоростен лост и ръчни спирачки. Той се наведе и прочете малката табелка върху лявото лостче:

СПИРАЧКИ „СКУИЗ-ПАЙ“ НОРТ СЕНТРАЛ ПОЗИТРОНИКС

Зад седалката имаше малък багажник. Еди го отвори и без изненада откри кашонче „Ноз-а-ла“, любимата напитка на всички гъзари. Една от шестте кутии липсваше. Тя е била жадна, разбира се. От бързане се ожаднява. Особено ако си бременна.

— Това е дошло от другата страна на реката — измърмори Джейк. — От Когана. Сигурно е било скрито там. Вероятно има цял гараж за такива. Обзалагам се, че Анди го е докарал.

Еди трябваше да признае, че има логика. Коганът явно бе някакъв преден пост, вероятно построен много преди появата на сегашните зловещи обитатели на Тъндърклап. Това превозно средство беше идеално за неравния терен.

От пътеката добре се виждаше бойното поле. Източният път бе пълен с хора и много приличаше на шествие за Деня на благодарността. Цяла Кала ликуваше. „Изгубих жена си заради вас, негодници такива“ — помисли си Еди. Това бе глупава мисъл, изключително груба, но все пак му даваше някакво успокоение. Какво беше онова стихотворение от Стивън Крейн, което бяха чели в училище? „Харесвам го, защото с мъка изпълва моето сърце.“ Нещо подобно.

Роланд бе спрял при изоставеното возило и съчувствието — или дори жалостта — в очите му вбесяваше Еди.

— Хайде, момчета. Да я намерим.

Този път гласът, който ги посрещна от дълбините на пещерата, принадлежеше на жена, която Еди никога не беше виждал, макар че бе слушал за нея; веднага позна гласа.

— Тя си тръгна, нещастнико! — крещеше Рия от Кьос. — Отиде да ражда другаде! И когато се роди, малкото чудовище ще нагълта майка си откъм сливата, да! — Тя се изкикоти с типичния глас на стара вещица. — Това мъниче не ще да бозае мляко, не! То иска месооо.

— Млъквай! — изкрещя Еди в мрака. — Млъквай глупава… глупава призрачко. И като по чудо тя млъкна.

Еди се огледа. Видя проклетия шкаф на Тауър — първи издания зад стъклени вратички, — но не и розовата торба, нито кутията от призрачно дърво. Неоткритата врата още стоеше, но сега изглеждаше необичайно мрачна. Не просто неоткрита, но и незапомнена; една безполезна, забравена вещ.

— Не! — извика Еди. — Не може да бъде. Силата е още тук. Силата е още тук!

Обърна се към Роланд, но Стрелеца не го гледаше. За негова изненада Роланд преглеждаше книгите. Сякаш издирването на Сузана вече го отегчаваше и търсеше някакво четиво за запълване на времето. Еди го хвана за рамото и го извъртя към себе си.

— Какво е станало, Роланд? Знаеш ли?

— Това е очевидно — отвърна Стрелеца.

Калахан се беше приближил. Само Джейк, който за пръв път стъпваше в Пещерата на портала, стоеше на входа.

— Стигнала е с количката, докъдето е могла, продължила е пълзешком, което е доста изморително за бременна жена. Намерила е возилото, оставено от някого, вероятно от Анди.

— Ако е бил Слайтман, ще го убия.

Роланд поклати глава:

— Не е бил Слайтман.

„Но Слайтман със сигурност е знаел“ — помисли си.

Вероятно нямаше значение, но той не обичаше неразрешените загадки.

— Хей, брато, извинявай, че ти го казвам, но твоята фльорца пукяса — закрещя Хари Дийн от дълбините на пещерата. — Малкото чудовище я схруска. Спря само преди да изяде мозъка, за да се изплюе от устата и!

— Млъквай! — изкрещя Еди.

— Най-добрата храна за мозъка е самият мозък, да знаеш — продължи с поучителен тон Хенри. — Канибалите по целия свят го смятат за деликатес. Това мъниче е голям симпатяга, Еди! Симпатяга е, ама е толкова лакооом…

— Млъквай, в името на Господ! — изкрещя Калахан и гласът на Хенри секна; всички гласове млъкнаха. Роланд продължи, сякаш не го бяха прекъсвали:

— Дошла е. Взела е торбата. Отворила е кутията, за да отвори вратата. Това са действия на Мия, не на Сузана. Мия, ничията дъщеря. Взела е кутията и е преминала през вратата. После е затворила кутията, за да не можем да я последваме.