Стивън Кинг - Вълците от Кала

С удивителна скорост, която не преставаше да учудва Еди, Роланд стисна Слайтман за врата и го дръпна към себе си.

— Слушай сега и ме чуй добре — изсъска Стрелеца. — Не давам пукната пара за живота или честта ти, но синът ти за гина и неговата чест ми е много скъпа. Ако не млъкнеш веднага, жалко нищожество, аз лично ще ти запуша устата. Какво предпочиташ? На мен ми е все едно. Ще им кажа, че си загубил ума си, измъкнал си револвера ми и си се застрелял. Какво избираш? Решавай.

Чу се вик. Айзенхарт, задъхан, тичаше и крещеше името на жена си.

— Маргарет! Маргарет! Отговори ми! Обади се, моля те!

Роланд пусна Слайтман и се втренчи строго в лицето му. Селянинът се обърна към Джейк:

— Твоят дин ли уби момчето ми за да ми отмъсти? Кажи ми истината.

Джейк дръпна за последен път от цигарата, хвърли я и попита:

— Ти погледна ли го изобщо? Никой куршум не може да причини такова нещо. Главата на сай Айзенхарт падна до него. Бени се уплаши и изпълзя от канавката. Хвърлиха два прехващача. Аз свалих единия, но… другия… не успях… опитах, но…

Лицето му се беше изкривило в ужасна гримаса. Гласът му изневеряваше. Очите му бяха сухи и не по-малко ужасени от очите на Слайтман.

— Не можах да сваля другия — завърши момчето, сведе глава и заплака. Роланд погледна Слайтман и вдигна вежди.

— Добре — каза селянинът. — Разбирам. Да. Кажи ми, държа ли се смело? Кажи, моля.

— С Джейк донесоха един от близнаците — обясни Еди и махна към двамата Тавъри. — Момчето. Беше си счупил крака. Джейк и Бени го довлякоха. Голям храбрец бе твоето момче.

Слайтман кимна. Свали очилата си и ги погледна, сякаш никога не ги беше виждал. Задържа ги така няколко секунди, после ги пусна на земята и ги стъпка. Погледна виновно Роланд и Джейк.

— Вече нямам нужда от тях. След тези думи отиде при сина си.

Вон Айзенхарт изскочи от царевицата. Видя жена си и изрева. Разкъса ризата си и започна да се удря в гърдите, като не преставаше да крещи името и.

— Роланд, трябва да го спреш — прошепна Еди. — Не аз.

Слайтман вдигна откъснатата ръка на сина си и я целуна с такава нежност, че сърцето на Еди се сви. Постави ръката върху гърдите на момчето и се приближи до стрелците. Без очилата лицето му изглеждаше голо и някак незавършено.

— Джейк, би ли дошъл да вземем одеяло?

Джейк стана от колелото. В канавката Айзенхарт притискаше главата на жена си до гърдите си и леко я полюляваше. От царевицата все по-силно звучеше преиначената Оризова песен. Отначало Еди си мислеше, че откъм града се чува само ехо, но после си даде сметка, че останалите жители на Кала също пеят.

Те бяха разбрали. Бяха чули песента. И идваха.

Татко Калахан излезе от царевицата; носеше Лия Джафърдс. Въпреки шума момиченцето спеше. Калахан погледна труповете на Вълците, извади едната си ръка изпод детето и бавно се прекръсти.

— Слава на Господ.

Роланд го хвана за ръката.

— Прекръсти и мен, отче.

Калахан го изгледа неразбиращо.

Роланд кимна към Вон Айзенхарт:

— Този мъж обеща да ме прокълне, ако нещо стане с жена му.

Можеше да говори още, но нямаше нужда. Калахан разбра и очерта кръст върху челото му. Роланд дълго щеше да чувства топлината на пръстите му. И макар че Айзенхарт така и не изпълни заканата си, Стрелеца никога нямаше да съжалява за тази допълнителна защита срещу злото.

На Източния път започна спонтанно празненство. Дори в оплакването на двамата загинали имаше радост. Никой не смяташе, че загубата им е била напразна. Еди предполагаше, че е вярно. Щом човек не е загубил своите жена и дете, всичко изглежда оправдано.

Песента откъм града приближаваше. В далечината се виждаше облак прах. На пътя хората се прегръщаха. Някой се опита да отнеме главата на Маргарет Айзенхарт от съпруга и който досега отказваше да се раздели с нея. Еди се приближи до Джейк и го попита:

— Не си гледал „Междузвездни войни“, нали?

— Не, нали ти казах. Исках да ги гледам, но…

— Но си напуснал света твърде скоро. Знам. Тези неща, които размахваха… Джейк, те са от филма.

— Сигурен ли си?

— Да. И Вълците… Джейк, самите Вълци… Джейк кимна бавно. Вече виждаха хората от града. Новодошлите забелязаха децата — всички деца, живи и здрави — и нададоха радостни възгласи. Онези, които вървяха най-отпред, се затичаха.

— Знам.

— Така ли? — изненада се Еди. — Наистина ли? Защото… човече, толкова е безумно…

Джейк погледна натрупаните на купчини Вълци. Зелените качулки. Сивите панталони. Черните обувки. Озъбените, разлагащи се лица. Еди бе смъкнал една от тези маски и бе погледнал отдолу. Имаше само метал с две лещи за очи, метална решетка на мястото на носа и два микрофона за уши. Не, единствените им отличителни черти бяха в маските и дрехите.