Стивън Кинг - Вълците от Кала

Оставаше само да чака възможност. Да чака… и когато дойде моментът, да се измъкне. Междувременно през корема и преминаваха вълни като в бурно море.

„Ще разберат къде си се скрила“ — нашепваше и вътрешен глас. Той не беше в главата, а в корема и. Гласът на мъничето. И казваше истината.

„Вземи сферата — нашепваше гласът. — Вземи я със себе си. Така няма да могат да те последват.“ Да, така щеше да стори.

Рюгерът изгърмя и един кон умря.

От оризищата проехтяха радостни викове. Заля и Роса бяха предали добрата вест. Сетне над хора от щастливи възгласи прозвуча писък на скръб. Бяха предали и лошата.

Джейк Чеймбърс седеше на колелото на преобърнатия фургон. Беше разпрегнал трите коня, които не бяха пострадали. Четвъртият бе със счупен крак и беше лежал с разпенена муцуна и жални очи. Момчето бе прекратило мъките му. Сега седеше и гледаше втренчено мъртвия си приятел. Кръвта на Бени бе напоила пътя. Откъснатата му ръка лежеше с разперени пръсти, сякаш Бени искаше да се здрависа с Господ. Кой Господ? Според последните слухове стаята на върха на Тъмната кула беше празна.

От оризището прозвуча втори вик на болка. От кого, Слайтман или Айзенхарт? От това разстояние Джейк не можеше да различи гласовете им. Имаше ли някаква поука тук, или само онова, което госпожица Ейвъри в „Пайпър“ наричаше ГТНР — грешни тълкувания, наподобяващи реалността?

Дланта на откъснатата ръка, обърната към небето, със сигурност беше реалност.

Децата запяха. Джейк познаваше песента. Беше нова версия на изпятата от Роланд през първата им нощ в Кала Брин Стърджис.

Ком-ком-комал а, ориза ще сади-ла.

Днес в ориза скри-ли, Вълци победи-ли.

Всички живи, здра-ви, О-ризия ни па-зи…

Оризът се поклащаше, сякаш танцуваше от радост. Някои от хората носеха бебета в ръце, но също се люлееха в такт с мелодията. „Ние всички танцувахме тази сутрин — помисли си Джейк; не знаеше какво означава това, само — че е вярно. — Танцувахме единствения танц, който знаем. Бени Слайтман ли? Загина, танцувайки. Сай Айзенхарт — и тя.“

Роланд и Еди се приближиха; Сузана също, но тя остана малко назад, сякаш бе решила, че е по-добре момчето да поговори с мъжете. Роланд пушеше и Джейк кимна към цигарата:

— Ще ми свиеш ли една?

Роланд се обърна към Сузана и вдигна вежди. Тя кимна. Роланд сви цигара, подаде я на Джейк и му я запали с клечка кибрит. Джейк пак седна на колелото на фургона и започна да пуши, задържаше дима в устата си, преди да го изпусне. Устата му се напълни със слюнка. Това не му беше неприятно. За разлика от други неща, човек лесно се освобождава от слюнката. Не правеше опити да вдиша дима.

Роланд погледна към реката, когато първите двама мъже навлизаха тичешком в царевицата.

— Това е Слайтман — каза той.

— Добре.

— Кое му е добрето, Роланд? — попита Еди.

— Защото сай Слайтман ще ме обвинява. В скръбта си не се интересува кой ще го чуе и какво може да издаде.

— Танцувай — подкани го Джейк.

Обърнаха се към него. Той замислено се изплю върху колелото на фургона и добави: — Тази сутрин е за танци. Роланд се замисли и кимна:

— Това е неговата партия в танците. Ако дойде навреме, може би ще успеем да му запушим устата. Ако не, смъртта на сина му ще е само началото на неговата комала.

Слайтман бе с петнайсетина години по-млад от собственика на ранчото, в което работеше, и дотича много преди него. За момент остана като вцепенен до канавката, втренчен в обезобразеното тяло на сина си. Нямаше толкова кръв, бързо бе попила в земята, но откъснатата ръка лежеше на пътя и говореше красноречиво. Роланд за нищо на света не би я поместил преди идването на Слайтман. Бени почти бе успял да изпълзи на пътя. Баща му имаше право да види къде и как е станало.

Слайтман остана неподвижно няколко секунди, после си пое дълбоко въздух и изкрещя. Викът му смрази кръвта на Еди. Той се огледа за Сузана, но не я видя. Не можеше да я обвинява, че се е скрила. Сцената беше неприятна. Най-лошата възможна.

Слайтман се огледа и забеляза Роланд със скръстени ръце до преобърнатия фургон. Джейк седеше до него на колелото и пушеше първата си цигара.

— ТИ! — изкрещя Слайтман; носеше ба и сега го свали. — ТИ СИ ГО НАПРАВИЛ! ТИ!

Еди издърпа оръжието от ръцете му.

— Не си и помисляй — измърмори. — Това сега няма да ти трябва. Дай да ти го пазя.

Слайтман сякаш не го забеляза. Вдигна ръка като че се канеше да стреля.

— ТИ УБИ СИНА МИ! ЗА ОТМЪЩЕНИЕ! МРЪСНИК! УБИЕЦ…