Лейни Тейлър - Дни на кръв и звездна светлина

Той отвръща на погледа ѝ.

Както обикновено, всеки път, щом погледите им се срещнат, сякаш факла осветява въздушната линия, свързваща очите им. Досега някой от двамата бързаше да отклони поглед, но този път се гледат и оставят факлата да пламти. Всеки от тях е преизпълнен с образа на другия. Тук, в тези пещери, на това необичайно събиране сякаш виждат отдавнашната си мечта в криво огледало. Не са го мислили така. Сега не седят рамо до рамо, както са си го представяли. Няма го и ликуването, нито вече се усещат като оръдия на нечия божествена воля. Те са просто създания, които загребват живота с опетнените си шепи. Сега има толкова много натрупано между тях, всичките живи и всичките мъртви; но за миг то изчезва и факлата започва да гори все по-ярко и все по-близо, така че Кару и Акива сякаш усещат докосването на другия.

На следващия ден те ще поставят началото на Апокалипсиса.

Тази вечер обаче могат да си позволят поне за малко да потънат в очите на другия.

Следва продължение ...

Уф!

Винаги е такова облекчение да стигна до тази страница, защото това означава, че съм завършила книгата – нещо, което напоследък ми се получава все по-леко, но невинаги. Всяка история носи своето предизвикателство и когато стигна някъде по средата, винаги ме крепи мисълта: "Всичко изглежда невъзможно, докато не бъде свършено". Защото вече е свършено . (Не знаех кой го е казал, докато не го потърсих в Гугъл и сега, когато вече знам, че са думи на Нелсън Мандела, завършването на една книга не ми се вижда чак толкова голяма работа. Много благодаря, Нелсън Мандела.)

Ха. Честно казано обаче, това си е голяма работа, за приключването на която дължа дълбоки благодарности на някои прекрасни хора.

Първо и най-вече на моя съпруг, Джим ди Бартоло, който не само е моят първи и най-критичен читател, но и здрав буфер и разпускаща енергийна напитка, когато се опитвам да балансирам на ръба между писането и живота. Книгите ми нямаше да са това, което са, без теб, нито пък животът ми, който не бих заменила с ничий друг живот, реален или въображаем, за нищо на света. Благодаря ти за щастието!

На Клементин, вече двегодишна, която всяка сутрин, когато отивам да пиша, ме изпраща с думите: "Поздрави Кару!". Ето виж, сладкишче, свърших с тежката работа! И ми се иска скоро да напиша книга специално за теб.

Както винаги, благодаря на родителите си за всичко онова, което непрекъснато правят, за да ми помогнат да бъда себе си. Такава късметлийка съм да сте с мен.

На моя агент Джейн Поч, приятелка и партньор. Наистина съм загубена без теб. Благодаря ти.

С разперени колкото се може по-широко ръце огромно благодаря на удивителния екип на Little, Brown Books for Young Readers в САЩ и Hodder & Stoughton във Великобритания за невероятното преживяване да видя книгата си публикувана едновременно и на двете места, което ми достави двойно повече удоволствие. От Little, Brown благодаря специално на Алвина Линг, изключителен редактор; Лиза Миролда, Бетани Страут; Виктория Стейпълтън; Мелъни Чанг; Андрю Смит; Меган Тингли; Стефани О'Кейн; Фей Бай; на екипа дизайнери и всички останали, които сведоха срока за публикуване до една педя от живота си, за да ми осигурят покой и да може книгата да излезе навреме (или почти). Извинявам се за причинения стрес. Благодаря също и на Ейми Хабейб и екипа за авторски права – едно от любимите ми неща е да открия в пощенската си кутия някое от чуждестранните издания!

От Hodder големи благодарности на Кейт Хауърд и Елени Лорънс, както и на останалите от екипа. Всичко, направено от вас, направо ме отвява.

Най-накрая, благодарности на читателите на "Създадена от дим и кост" за техния невероятен ентусиазъм и подкрепа. Няма друг такъв стимул като вълнението на читателите и заради него преживях една удивителна година. С цялото си сърце се надявам и тази да ви хареса също толкова.

ХО

Средновековно оръжие, което изглежда като дълго копие с брадва отстрани. – Б.пр.

Руни са древна азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. – Б.пр.

Улей, жлеб на колона. – Б.пр.

Червеникаво-оранжевата разновидност на скъпоценния камък халцедон. – Б.пр.

Викингски воин, посветил се на бог Один, който преди битка изпада в неконтролируема ярост, а в сражението се отличава с изключителна сила, свирепост и безстрашие, като не обръща внимание на получените рани. – Б.пр.