– Не – отвърна той, като ѝ напомни, че сбогуването е лоша поличба.
– Лоша поличба ли – отвърна равнодушно тя. – Хайде да не започваме тогава с нещо подобно.
Акива нямаше намерение да казва нито „Здравей!“, нито „Сбогом!“, когато отложи бягството си и се промъкна в стаята на Кару под прикритието на заклинанието, изненадвайки ги двете с Исса.
Вълка, слава на звездните богове, вече не беше там, но когато Кару скочи на крака и колебливо погледна към вратата, това за Акива беше като юмрук в стомаха – припомни му, че Тиаго е наблизо и може да влезе, когато си поиска.
– Какво правиш тук? – попита стъписана Кару. Сега пауновосинята ѝ коса беше сплетена на плитка и висеше преметната през едното рамо, а ръкавите скриваха синините по ръцете ѝ. Подпухналата ѝ буза беше спаднала и гневът ѝ като че ли се беше разсеял. По шията ѝ плъзна руменина и надделя над нейната бледност. – Трябваше да си тръгнал.
"Трябваше да си тръгнал." Не така очакваше да го посрещне. Значи, затварянето им наистина е било само привидно. Когато Акива опря длан върху вратата, за да я изгори, тя се отвори. Даже не беше заключена. Той тихичко се изсмя и надникна през цепнатината – видя грозно малко дворче, затрупано с отломки и без никаква стража.
– Тръгваме си, но преди това трябва да ти кажа нещо. – Акива замълча, като видя как Кару се напрегна. Какво ли очакваше да ѝ каже? Дали не се боеше, че ще заговори за любов? Поклати глава, за да я увери, че това е вече минало и няма опасност да ѝ причини такава мъка. Но сега ѝ готвеше ново изпитание. За пореден път я изправяше пред невъзможен избор.
– Ще запечатя порталите – каза той.
Каквото ѝ да беше очаквала от него, определено не беше това.
– Какво ?! – Гласът ѝ бе по-скоро шепот.
– Съжалявам. Исках просто да те предупредя – продължи той, – за да решиш от коя страна искаш да останеш.
От коя страна: в Ерец или в света на хората. "От кой живот ще се откажеш?"
– От коя страна ли ?! – Тя излезе иззад масата. – Не можеш да го направиш. Не и този портал. Той ми е нужен. На нас ни е нужен. – Стъписването ѝ постепенно прерасна във възмущение и се превърна в паника. Извивайки се по пода, Исса приближи и застана до нея. – Не изгори ли вече достатъчно портали? Защо ще се опитваш...
– За да спаси и двата свята – обади се Лираз. – За да не се покварят взаимно.
– За какво говорите?
– За оръжия – отвърна просто Акива. После замълча. Не можеше да си представи как накратко би ѝ предал всичко онова, което се случи в Кулата на завоевателя. – Става дума за Яил. Той може да е вече мъртъв, но ако не е, ще дойде тук за оръжие. Заедно с Доминиона.
Бялото в очите на Кару заприлича на тънък пръстен около разширените ѝ ириси и тя опря ръка на масата, за да не залитне.
– Откъде изобщо е разбрал за оръжията на хората? Ти ли му каза? – яростно запита тя.
Още един удар за Акива – как изобщо може да предположи, че би сложил оръжие в ръцете на Яил. Но не получи удовлетворение и когато ѝ каза истината. Щеше да е по-доволен, ако я излъже и ѝ спести това.
– Разгут – каза.
Тя окаменя за миг с втренчен поглед, после затвори очи. Руменината, която багреше бузите ѝ, се стопи и тя издаде кратко мъчително стенание. Исса прошепна край нея: "Това не е по твоя вина, сладкото ми момиче".
– Напротив – отвърна Кару и отвори очи. – Всичко друго може и да не е по моя вина, но това е.
– И моя също – обади се Акива. – Аз открих този портал за Империята. – Порталите и светът на хората бяха изгубени за серафимите в продължение на хилядолетие; Акива беше променил това. Той откри един от порталите, онзи в Централна Азия, над Узбекистан. Разгут показа на Кару другия. – Могат да преминат през някой от двата портала. Яил го е замислил като грандиозно шествие, за да потвърди представата на хората за ангелите.
Кару стискаше ръката на Исса и дишаше насечено и плитко.
– Явно защото положението не беше достатъчно отчайващо и без това – каза тя и се разсмя с отчаян смях, който уцели Акива право в сърцето.
Искаше му се да я прегърне и да я успокои, че всичко ще се нареди, но не можеше да ѝ го обещае, нито, разбира се, да я докосне.
– Порталите трябва да бъдат затворени – каза той. – Ако ти е необходимо време да решиш...
– Какво да решавам? В кой свят да остана ли? – Тя го прониза с поглед. – Как може да ме питаш това?!
И Акива разбра, че Кару ще избере Ерец. Той, естествено, вече го знаеше. Ако не беше така, никаква заплаха, колкото и голяма да е – макар животът и в двата свята да бе поставен на карта – не би го принудила да запечати вратите между тях и сам да се затвори в свят, където нея я няма.
Читать дальше