Ришел Мийд - Кръвно обещание

Накрая, преди около седмица, за пръв път имах късмет. Група жени морои влязоха за късен обяд, придружени от двама пазители — мъж и жена, които стояха тихо и прилежно край масата, докато поверениците им клюкарстваха и се смееха над чашите си с шампанско. Най-трудното бе да се надхитрят тези пазители. За онези, които знаят какво търсят, не беше трудно да различат мороите: по-високи от повечето представители на човешката раса, бледи и изключително слаби. Освен това се смееха по особен начин, без да разтварят докрай устните си, за да прикрият острите кучешки зъби. Дампирите, с човешката ни кръв, изглеждахме… ами, съвсем като хората.

Точно така изглеждах и аз за нетренираното човешко око. Висока съм около метър и седемдесет и докато мороите имат невероятно стройни, като на супермодели тела, моето е атлетично и с добре оформен бюст. Заради гените от непознатия ми баща турчин и твърде многото време, прекарано на слънце, лицето ми е добило лек тен, който хармонизираше с дългата ми, почти черна коса и също толкова черни очи. Но онези, които са отраснали в света на мороите, при по-внимателно вглеждане щяха да ме разпознаят като дампир. Не зная на какво се дължеше — може би на някакъв инстинкт, който привлича себеподобните и смесената моройска кръв.

Въпреки всичко беше изключително важно тези пазители да ме сметнат за човек, затова се постарах да не възбуждам подозренията им. Продължих да си седя кротко в ъгъла, бодвайки от време на време от порцията хайвер и преструвайки се, че чета книга. За сведение ще отбележа, че намирах хайвера за отвратителен на вкус, но явно в Русия го сервираха навсякъде, особено в тузарските заведения. Както и борша — нещо като супа от цвекло. Почти никога не доизяждах поръчаната храна в „Найтингейл“ и след това бързах да се отбия в някой ресторант „Макдоналдс“. И макар че руските „Макдоналдс“ бяха малко по-различни от онези, с които бях свикнала в Щатите, едно момиче все пак трябва да се храни.

И така изпитвах уменията си да изучавам мороите, когато пазителите не гледаха. Разбира се, те нямаха причина да са нащрек през деня, след като стригоите не можеха да излизат на слънце. Но в природата на пазителите беше да са бдителни и затова погледите им постоянно шареха из помещението. Но аз също бях тренирана като тях, затова ги шпионирах, без да ме забележат.

Жените идваха обикновено в късния следобед. Академията „Свети Владимир“ се придържаше към нощно разписание, но мороите и дампирите, които живееха сред хората, спазваха дневен режим или нещо по средата. За известно време обмислях дали да ги приближа — дори и пазителите, но нещо ме възпря. Ако някой знаеше кой е градът, в който живееха дампирите, това щеше да е мъж морой. Много от тях посещаваха тези градове, за да свалят по някое леснодостъпно момиче дампир. Затова си казах, че е по-добре да изчакам още седмица, за да видя дали ще се появи някой морой. Ако не, щях да се опитам да изкопча някаква информация от жените.

Най-после, преди два дни в клуба взеха да идват двама мъже морой. Появяваха се късно вечерта, когато започваха истинските купони. Мъжете бяха около десетина години по-големи от мен, удивително красиви, облечени в дизайнерски костюми, с копринени вратовръзки. Държаха се като важни и влиятелни персони и бях готова да се обзаложа на доста пари, че са от кралски произход — особено след като всеки имаше личен пазител. Пазителите винаги бяха едни и същи — млади мъже, които външно не се отличаваха от останалите посетители, но винаги наблюдаваха зорко залата.

И с тях винаги имаше жени — много жени. Двамата морои бяха ужасни свалячи, постоянно бройкаха наоколо и сваляха всяка готина жена, която им попадне — дори и от човешката раса. Но никога не си тръгваха с някоя от тях. Това бе табу, вкоренено в нашия свят. От векове мороите страняха от хората, защото се страхуваха да не бъдат разкрити от тази раса, която бе станала твърде многобройна и могъща.

Все пак това не означаваше, че мъжете се прибираха сами у дома. По някое време на вечерта обикновено се появяваха жени дампири — всяка нощ различни. Бяха облечени в рокли с дълбоки деколтета, със силен грим, пиеха яко и се смееха шумно на всичко, което казваха мъжете морои — което вероятно дори и не беше смешно. Жените винаги носеха косите си спуснати, но от време на време, докато обръщаха глави, вратовете им се разкриваха и се виждаха лилавосинкави белези. Те бяха кървави курви — дампири, които позволяваха на мороите да пият кръв от тях по време на секс. Това също беше табу — макар че все още се случваше тайно.