Ришел Мийд - Последна саможертва

Можех да разбера защо. Той беше мъртво пиян. Беше истинско чудо, че може да се държи на краката си. Всъщност дълбоко подозирах, че стената, на която се бе облегнал, е единственото, което го държеше прав. Кестенявата му коса бе разрошена — но не нарочно в обичайния му артистичен стил. Зелените му очи бяха кръвясали.

Също като Лиса, Ейдриън владееше духа. Той притежаваше способност, която тя още не беше усъвършенствала: можеше да посещава сънищата на другите. Откакто ме заключиха тук, го очаквах да навести моите и сега разбрах защо не го бе направил. Алкохолът притъпяваше духа. В някои отношения това беше добре. Прекаленото използване на духа пораждаше мрак, който накрая водеше до лудостта на онези, които владееха магията на духа. Но да прекараш живота си вечно пиян, също не беше особено здравословно.

Да го видя през очите на Лиса, събуди у мен емоционален смут, почти толкова силен както този, който изпитах с Татяна. У мен се надигна неприязън към него. Той очевидно бе разтревожен и разстроен за мен, а смайващите събития от миналата седмица го бяха разтърсили колкото всички нас. Освен това Ейдриън бе изгубил леля си, която той обичаше, независимо от безцеремонното й държание.

При все това почувствах… презрение. Може би не беше честно, но не зависеше от мен. Бях загрижена за него и разбирах, че е разстроен, обаче имаше много по-добри начини да се справиш със загубата. Държанието му беше почти като на страхливец. Той се криеше от проблемите си в бутилката, нещо, което бе в разрез с всяка частица от природата ми. А аз? Аз не бих позволила проблемите да ме надвият без борба.

— Кадифе — обяви продавачката безапелационно. Сбръчканата жена морой вдигна богато надиплена рокля с дълъг ръкав. — Кадифето е традиционно за кралския ескорт.

Наред с останалата многочислена свита, при погребението на Татяна щеше да има церемониален ескорт от двете страни на ковчега, с представители от всяка кралска фамилия. Очевидно никой нямаше нищо против Лиса да изпълни тази роля за рода си. Но да гласува? Това беше нещо съвсем различно.

Лиса огледа роклята. Приличаше повече на костюм за Хелоуин, отколкото на траурна дреха.

— Отвън е тридесет градуса — изтъкна Лиса. — И е влажно.

— Традицията изисква жертви — заяви жената мелодраматично. — Както и трагедията.

Ейдриън отвори уста, несъмнено готов с някой непочтителен и подигравателен коментар. Лиса поклати рязко глава и той си замълча.

— А няма ли, не зная, някои подходящи рокли без ръкави?

Очите на продавачката се разшириха.

— Никой никога не е носил презрамки на кралско погребение. Не би било прилично.

— Ами къси панталони? — не издържа Ейдриън. — Ще бъдат ли подходящи с вратовръзка? Защото тъкмо това смятам да облека.

Жената изглеждаше ужасена. Лиса го стрелна възмутено, не толкова заради забележката — която намираше донякъде за забавна, — а защото бе отвратена от постоянното му състояние на алкохолно опиянение.

— Е, и без това никой не се отнася към мен като към пълноправна кралска особа — заключи Лиса, като се обърна отново към роклите. — Няма причина сега да се държа като такава. Покажете ми моделите с презрамки и без ръкави.

Продавачката се намръщи, но се подчини. Нямаше нищо против да съветва кралските особи, ала не би се осмелила да им нарежда какво да правят или облекат. Това бе част от класовото разделение в нашия свят. Жената прекоси магазина, за да потърси поисканите рокли. В този момент вратата се отвори и влязоха гаджето на Лиса и леля му.

Ейдриън би трябвало да се държи точно като Кристиан Озера , помислих си аз. Фактът, че можеше да ми мине подобна мисъл, бе смайващ. Определено много неща се бяха променили, за да смятам Кристиан за модел за подражание. Ала беше истина. През последната седмица го наблюдавах чрез Лиса и Кристиан беше решителен и уверен, докато правеше всичко възможно, за да й помогне след смъртта на Татяна и моя арест. От изражението на лицето му беше ясно, че изпълнява някаква важна мисия.

Таша Озера, неговата открита и пряма леля, беше друг образец на сила и достойнство при тежки обстоятелства. Тя го бе отгледала, след като родителите му се бяха превърнали в стригои — те я бяха нападнали и обезобразили завинаги едната страна на лицето й. Мороите винаги са разчитали на пазителите за защита, но след това нападение Таша бе решила да поеме нещата в свои ръце. Беше се научила да се бие, обучавайки се на всички хватки на ръкопашния бой, както и да си служи с различни оръжия. Тя наистина беше страхотна в бойните изкуства и постоянно насърчаваше останалите морой също да се научат да се бият.