Ришел Мийд - Последна саможертва

— Виж ти, виж ти — промърморих. — И това ако не са хората, виновни за появата на необузданата Роуз Хатауей на този свят. За доста неща ще има да отговаряте.

Родителите ми стояха пред мен в типичните си, ярко контрастиращи облекла. Майка ми носеше същата униформа на пазителите като мен — бяла риза, черни панталони и черно сако. Докато Ейб си оставаше… Ейб, с черен костюм на фини райета и с черна риза под него. На фона на цялата тази строго официална чернота жизнерадостно грееше непоносимо ярката му лимоненожълта вратовръзка от някакъв мек плат с индийски десен. От джобчето на ревера му надничаше кърпичка от същата живописна материя. Освен златните си обици и гердани се беше накиприл и с мека черна шапка, явно ново допълнение към екстравагантния му гардероб. Предположих, че я пазеше за събития като днешното. Пак добре, че не беше пиратска шапка.

— Не ни обвинявай — каза майка ми. — Не ние взривихме половината от кралския двор, нито откраднахме дузина коли, нито изобличихме убийца. Нито помогнахме наша приятелка тийнейджърка да бъде коронясана за кралица.

— Всъщност — обади се Ейб, — аз взривих половината от кралския двор.

Майка ми не му обърна внимание. Изражението й се смекчи, докато ме оглеждаше със зорките си очи на пазител, от които нищо не убягваше.

— Сериозно… как се чувстваш? — През дните след пробуждането ми ги бях виждала само няколко пъти, и то все за кратко, колкото да се попитаме един друг как сме. — Днес си прекарала ужасно много време на крака. И да знаеш, че вече съм казала на Ханс да не ти възлага дежурства поне за известно време.

Това бе едно от най-майчинските изказвания, които някога бях чувала от нея.

— Аз… аз съм добре. Много по-добре. Мога още сега да поема дежурство.

— Нищо подобно няма да правиш — моментално ме скастри тя, с тона, с който раздаваше заповеди на екип пазители.

— Престани да я глезиш, Джанин.

— Не я глезя! Просто се грижа за нея. Ако някой я глези, това си ти.

Огледах ги с удивление. Не бях наясно на какво съм свидетел — на схватка или на загряване преди схватката. Нито една от двете възможности не ме изпълваше с възторг.

— Добре де, добре. Само се сдържайте. Нали оцелях? Само това е от значение.

— Така е — съгласи се Ейб. Внезапно ми заприлича на загрижен баща, което за мен бе още по-странно дори от поведението на майка ми. — И въпреки поредицата от нарушени закони и всички материални щети, които остави след себе си, аз се гордея с теб. — Тутакси заподозрях, че тайно се гордееше с мен именно заради тези ми подвизи. Напиращият на устните ми циничен коментар за материалните щети секна, когато майка ми изненадващо се присъедини към оценката му:

— И аз се гордея с теб. Твоите методи не бяха… идеални, но ти постигна нещо велико. Всъщност няколко велики неща. Намери както убийцата, така и Джил. — Направи ми впечатление как сковано произнесе думата „убийцата“. Припомних си, че за всички нас все още бе трудно да приемем истината за Таша. — А благодарение на Джил много неща се промениха.

Всички отправихме погледи към подножието на трона. Екатерина стоеше от едната му страна, държейки книгата с кралските клетви. От другата страна трябваше да са строени представителите на фамилията на новия монарх… но сега там стоеше само една личност. Джил. Някой бе свършил много добра работа, за да промени външността й. Буйната й къдрава коса беше изкусно оформена в елегантен кок. Носеше тясна рокля до коленете без колан, с голяма колосана яка, под която едва се виждаха раменете й. Кройката на роклята пасваше идеално на издължената й фигура, а тъмнозеленият атлаз подхождаше прекрасно на лицето й. Стоеше безупречно изправена, с вирната брадичка, но от нея лъхаше силно безпокойство.

Отново се обърнах към Ейб, който срещна очаквателно погледа ми. Доста въпроси бях насъбрала, а той бе един от малцината, които можеха да ми кажат истината. Но бях изправена пред дилемата: с кой въпрос да започна? Все едно да призовеш духа от вълшебната лампа. Имах толкова много желания.

— Какво ще стане е Джил? — попитах го накрая. — Ще се върне ли в училище? Ще я обучават ли и нея за принцеса? — Лиса не можеше да бъде едновременно и принцеса, и кралица, така че трябваше да предаде досегашната си титла на следващата по старшинство дама от фамилията.

Ейб се забави малко, преди да ми отговори.

— Докато Лиса не промени закона — надявам се, че ще го направи, — Джил е единственото, което я държи на трона. Ако нещо се случи с Джил, Лиса повече няма да бъде кралица. Това е. Какво би направила ти?