Ришел Мийд - Огнено сърце

Последната причина да го държа настрана от нашия план, бе чисто егоистична: не можех да рискувам да му се случи нещо.

"Разпадат се нещата"

Знаех, че думите на Ейдриън бяха само част от съзерцателните му метафизични настроения. Но те не спираха да ме преследват, може би защото разбирах за какво говореше той. Това, което споделяхме помежду си, беше съвършено, дори и да имахме само откраднати мигове, независимо че понякога ми се струваше, че танцуваме по ръба на пропастта и неизбежно ще полетим в бездната. Докато обмислях мисията си с Нийл и Еди, се питах с горчивина дали това няма да провали връзката ми с Ейдриън. Прекалено много се тревожехме да не бъдем разкрити. Може би всичко щеше да се разпадне, задето се впускам в една глупава, макар и благородна мисия.

Центърът не издържа.

Въздъхнах и се изправих. Сега нищо не можеше да се направи. Бях решена да доведа докрай замисленото. Сидни Сейдж наистина беше безразсъдна и дръзка.

Като се върнах в стаята си в общежитието, заварих Зоуи да довършва домашната си работа. Нещата се бяха поуталожили след снощната разправия за рождения ми ден, ала помежду ни все още се долавяше напрежение.

– Хей – казах, докато свалях палтото си.

– Хей – отвърна тя. – Приключи ли работата си с госпожа Теруилиджър?

Реших да не обръщам внимание на обвинителния ѝ тон.

– Да. Големият проект е завършен в основни линии, така че вече би трябвало да имам повече свободно време. – Смятах, че това ще я зарадва, но тя продължаваше да се чумери и аз опитах друг подход: – Искаш ли кексче? – Бях донесла останалите кексчета от галавечерята ни с Ейдриън, като ѝ казах, че съм ги купила от "Спенсърс", който се славеше с добре заредената си витрина за сладкиши.

Зоуи поклати глава.

– Твърде много калории. Освен това, почти е време за вечеря.

– С нас ли ще вечеряш? – попитах с надежда. Също като мен, и тя имаше приятели сред хората и понякога ги предпочиташе пред компанията на мороите.

Видях я как се поколеба, сетне ми се усмихна нерешително и надеждата ми избуя.

– Разбира се. – Зоуи искаше да бъдем сестри. Но също като мен, не знаеше как да стане.

Някой ден, казах си. Някой ден ще оправя всичко. Ейдриън, Зоуи. Животът отново ще стане лесен.

Тя малко се оживи, когато слизахме по стълбите и аз ѝ казах, че може да вземе колата и да упражни различните маневри. За пръв път от доста време оставах в училище за вечерта, така че можех да ѝ позволя да покара маздата. Ала трябваше да призная, че никак не ми се щеше да ѝ предоставям колата, след всичко, което миналата нощ правихме вътре двамата с Ейдриън. Спомените нахлуха с нова сила и даже сега дъхът ми секна. Лунната светлина, докосването му. Никога вече нямаше да мога да гледам тази кола с някогашните очи, но сантименталността ми не беше основателна причина да държа Зоуи далеч от нея.

Необичайна атмосфера витаеше около масата на приятелите ми в столовата. Джил беше единствената, която не изглеждаше чак толкова умърлушена, най-вече защото си бе намерила кавалер за бала. Един неин приятел, Мика, щеше да я придружи.

– Отношенията ни са чисто платонични – заяви тя, като хвърли многозначителен поглед към Нийл. – Но ще е забавно да захвърля за няколко часа униформата. Освен това балът ще се състои тук, така че няма да се тревожим за безопасността.

Нийл кимна, но за мен беше ясно, че не бе чул и дума от това, което тя каза. Еди също изглеждаше разсеян, което беше изненадващо, защото макар да отричаше, че копнее за Джил, обикновено никак не му бе приятно, когато тя излизаше с други момчета. Двамата с Нийл имаха угрижен вид и в главата ми се мярна тревожната мисъл, че нещо се е случило. Когато ги видях вчера, мислите и на двамата дампири бяха заети с пътуването до Ел Ей, но не изглеждаха толкова мрачни. Зачудих се дали някой усърден пазител не с видял сметката на нашия "лесен" стригой.

Последният участник в тази драма беше Анджелина. Тя дори не си даваше труд да прикрие подозренията си. Ейдриън ми разказа за вчерашното ѝ посещение в апартамента му и сега я наблюдавах как мята кръвнишки погледи към мен и момчетата. Тъй като беше много разсеяна, никога не бих предположила, че тъкмо тя ще забележи едва доловимите знаци. Дори и сега, въпреки бдителността ѝ, от време на време Анджелина се отплесваше да бъбри на случайни теми, като например, че овчарският пай изобщо не бил пай или пък колко било безсмислено да се учи да пише на компютър, след като технологиите ще се развият толкова, че роботите ще изпълняват всичко вместо нас.