Ришел Мийд - Огнено сърце

Признах си, че съм имал помощнички в кухнята и изглежда, откровеността ми я разнежи още повече. Джил беше права, че с несъвършенството си ще спечеля много повече, отколкото със съвършенството. Ала смехът на Сидни стихна, когато започна да ми разказва за своя ден.

– Зоуи беше бясна. Напоследък се разбирахме толкова добре, Ейдриън! А сега целият напредък в отношенията отиде на вятъра. Казах ѝ, че ще работя заедно с госпожа Теруилиджър – както обикновено – и че и без това за нас ще е по-добре да се измъкнем и да отидем някъде през уикенда, за да отпразнуваме рождения ми ден. Ще имаме повече време заедно и така нататък. – Тя поклати глава. – Но Зоуи не се върза. Всичките ми усилия да си спечеля благоразположението ѝ. Се оказаха напусто. Тя започна да се оплаква, че пренебрегвам мисията заради лични причини и просто искам да отложа излизането ни, за да могат онези създания да дойдат с нас. Но това не беше най-лошото. Казах нещо, което не биваше.

– Че смяташ да отпразнуваш рождения си ден с едно от онези създания? – Нямаше как да не се почувствам виновен. Но със сигурност, ако се бе случило нещо лошо, тя нямаше сега да е тук.

Сидни ми се усмихна вяло.

– Казах ѝ, че ако наистина ме обича и иска да съм щастлива, ще ме остави да прекарам рождения си ден както аз искам, точно като мама, когато бях на дванайсет.

– И какво се е случило, когато си била на дванайсет?

– О, мама предложи да ни изведе на вечеря – само момичетата – баща ни отсъстваше от града – за да празнуваме, но аз не исках. Книгата, която чаках с нетърпение, най-сетне бе излязла, и аз мечтах единствено да се сгуша удобно в леглото и да чета цяла нощ.

– Мили Боже – промълвих и докоснах върха на носа ѝ. – Ти си очарователна.

Тя перна ръката ми.

– Както и да е, Карли и Зоуи наистина искаха да излязат, за да си похапнат нещо вкусно, но мама отсече: "Това е нейният рожден ден. Да я оставим да прави, каквото иска".

– Имаш готина майка.

– Много. – Сидни зарея поглед за няколко минути, светлината на свещите се отразяваше в очите ѝ. – Е, това, че споменах мама, беше най-лошото нещо, което можех да причиня на Зоуи тази вечер. От известно време се опитвам да я убедя да свидетелства за съвместно попечителство, тъй като в този случай тя ще може да живее и с мама, и с татко. Струва ми се, че тя го обмисляше. И се допитала до баща ни. Ами. Той явно е бил доста многословен. Един разговор, който отново ѝ промил мозъка напълно, защото когато споменах за мама, Зоуи се впусна в разгорещена тирада как не бива да забравяме какъв лош човек е тя. И все в този дух. – Сидни въздъхна. – Мисля, че единственото нещо, което я умилостиви и благодарение на което в крайна сметка успях да се измъкна, беше, когато ѝ казах, че съм ѝ издействала разрешение да упражнява сама обръщане на заден и преден ход на 180 градуса, на паркинга на училището.

– О, да, нищо не е в състояние да накара сърцето на едно младо момиче да запрепуска, както шофирането. Чувал съм, че това е много характерно за семейство Сейдж.

Усмивката ѝ започна да се завръща.

– Тъкмо в това е проблемът, в много отношения тя все още е дете. В един миг иска незабавно шофьорска книжка, а в следващия ме критикува яростно, задето нарушавам правилата на алхимиците. Това е опасно, особено когато тя си мисли, че знае всичко.

Събрах празните купи и станах.

– А както на всички ни е известно, само една от сестрите Сейдж знае всичко.

– Не всичко. Например не зная рецептата за тази супа – подвикна след мен тя. – Но трябва да я науча. Беше невероятно вкусна.

– Може би е по-добре да отидем в Ню Орлийнс, вместо в Рим. – Подредих няколко кексчета върху една чиния, взех свещичка и запалката си. Хопър ме наблюдаваше с интерес, особено го вълнуваха кексчетата. – План за бягство номер трийсет и седем: заминаваме за Ню Орлийнс, където ще продаваме скъпи мънистени колиета на нищо неподозиращи те туристи. Няма да имаме и проблем с езика. Обзалагам се, че ще бъде секси, ако се науча да говоря с кажунски [17] Етническа група в щата Луизиана, потомци на френски емигранти, населявали източна Канада. – Бел. Прев. акцент.

– Искаш да кажеш по-секси? Знаеш ли, обзалагам се, че Улф се е борил с алигатори надолу по блатата.

– Аз пък се обзалагам, че ги е опитомявал, за да улесни бягството си от пиратите надолу по реката. – Върнах се в дневната и седнах до нея с чинията.

– Обзалагам се, че е правил и двете – не се предаваше Сидни. Замълчахме за миг, сетне избухнахме в смях.