Рик Янси - Последната звезда

– Трябва да си довърша бункера.

– Изкопа повече и от къртица.

– Ти си къртица.

– Ти подари Капитан.

Сам въздъхна. Пак същото.

– Не се казва Капитан. И не беше твой. Мой си беше.

– Дори не попита – после Меган добави: – Не ме е грижа. Каси може да го задържи. Той миришеше.

– Ти миришеш.

Махна се от прозореца и отиде в кухнята. Беше гладен. Грабна любимата си книга, за да чете, докато се храни. „Където страничните пътища свършват“. Ивън Уокър му каза, че това била най-любимата книга на Каси.

Ако си мечтател, ела…

Ивън Уокър си беше отишъл. Завинаги, така каза Зомби. Сам не искаше да мисли за това. Не искаше да мисли, че Каси си е отишла, че Дъмбо, Кекса и всички останали от стария му взвод, баща му, майка му и всички, които познаваше, преди да дойде тук, в тази голяма къща до реката, са си отишли. Той умееше да не мисли за тях през повечето време. Понякога Каси идваше в сънищата му и се суетеше около него за всичко. Не бил достатъчно чист. Не изглеждал достатъчно спретнато. Не помнел нещата, които му казвала, че са важни. В сънищата му носът й беше прав, косата й по-дълга и дрехите й почисти. В сънищата му тя беше Каси от преди.

Послушен ли си, Сам? Казваш ли си вечер молитвите?

Една нощ събуди Зомби – мислено Сам продължаваше да го нарича Зомби – и Зомби го заведе в банята, изми сълзите от лицето му и му каза, че тя и на него липсва, после го изведе навън и му посочи небето. Виждаш ли онези звезди там, горе, онези, които приличат на разтегната мълния? Знаеш ли какво е това?

Седяха на задната веранда и гледаха към звездите, докато Зомби му разказваше историята за царицата на име Касиопея, която вечно живеела на своя трон на небето.

– Но нейният трон е наклонен – каза Сам, загледан в съзвездието. – Няма ли да падне?

Зомби се прокашля.

– Няма да падне. Тронът й е наклонен така, за да може тя да наблюдава своето царство.

– Какво царство?

Зомби притисна ръка върху гърдите на Сам.

– Това. – Положи я на сърцето на Сам. – Тук.