Рик Янси - Последната звезда

ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ, когато баща й бил на десет години, отишъл с жълт автобус до планетариума.

И там, над него, таванът се взривил в милиони блещукащи късчета светлина. От смайване устата му увиснала. Малките му пръстчета се вкопчили здраво в ръба на дървената пейка, на която седял. Над главата му бели точици бял огън се въртели, светли като деня, в който Земята се появила като почерняла скала, с дупки по повърхността си и движеща се в орбита около обикновено слънце на ръба на обикновена галактика в безкрайната вселена.

Голямата мечка. Орион. Рало – монотонно мънкал астрономът. Вдигнали лица и отворили усти, децата били забравили да мигат. Момчето се чувствало безкрайно малко под необятното изкуствено небе.

Този ден останал завинаги в паметта му.

След години, когато неговата малка дъщеричка тичаше към него с топчестите крачета на наскоро проходило дете, с поглед, преливащ от нетърпение и радост, и викаше: Татко, татко, разперените й пълнички пръстчета се протягаха към него. Протягаха се към небето.

И щеше да скочи, безстрашно да се хвърли в пространството, защото той не беше просто нейният баща – той беше татко. Татко щеше да я хване, никога нямаше да позволи да падне. Момиченцето викаше: Летя, татко, летя!

И скачаше, политаше към простора на безкрайното небе, разперила ръце да прегърне безкрая, с отметната назад глава, хвърчаща към онова място, където ужас и почуда се срещат. Писъците й изразяваха чистата радост от безтегловността и свободата, от сигурността на ръцете му, от чувството да си жив.

Касиопея.

От онзи ден в планетариума, та до появата й след петнадесет години, той бе знаел със сигурност какво име ще носи дъщеря му.

„Ще поседя с теб“

ТОВА Е МОЕТО тяло.

В най-ниската част на пещерата свещеникът вдигна последната нафора – запасът му се беше изчерпал – към скалните образувания, които му напомняха на замръзнала по средата на рев драконова паст. Каменните издатини приличаха на зъби и на светлината от лампата проблясваха в червено и жълто.

В ръцете си държеше провала на божествената жертва.

Приемете го, всички вие, и яжте от него…

После чашата с последните капки вино.

Приемете го, всички вие, и пийте от него…

Средата на ноември, полунощ. В пещерите, под земята, малката група оцелели щеше да остане на топло и на скрито с достатъчно запаси, за да издържи до пролетта. От месеци нямаше и един умрял от чумата. Изглежда, най-лошото беше отминало. Тук бяха в безопасност, в пълна безопасност.

С вяра в любовта и в милостта ти, ям от твоето тяло и пия от твоята кръв…

Шепотът му отекваше в дълбоката пещера. Катереше се по хлъзгавите стени, промъкваше се по тесния проход към помещенията на по-високо, където оцелелите негови събратя спяха неспокойно.

Да не ми донесат наказание, ами здрав разум и здраво тяло.

Нямаше повече нито хляб, нито вино. Това беше последното му причастие.

Нека плътта Христова ми донесе вечен живот.

Залъкът стар хляб омекна на езика му.

Нека кръвта Христова ми донесе вечен живот.

Капките вкиснало вино опариха гърлото му.

Бог в устата му. Бог в празния стомах.

Свещеникът зарида.

Наля няколко капки вода в чашата. Ръката му трепереше. Изпи скъпоценната кръв, смесена с вода, и избърса потира с кърпа.

Свърши се. Вечната жертва се свърши. Изтри страните на лицето си със същата кърпа, която използва и за потира. Сълзите на човека ведно с кръвта на Бог. Нищо ново.

Избърса подноса за нафората с кърпата, после пъхна кърпата в потира и го остави настрана. Свали зеления епитрахил от врата си, внимателно го сгъна и го целуна. Обичаше всичко, свързано със службата на свещеник. Най-много обичаше литургията.

Яката му беше мокра от пот и сълзи – стоеше му хлабаво на врата. Шест килограма беше отслабнал, откакто избухна чумата и изостави епархията си, за да извърши сто и петдесет километровото пътешествие до пещерите, северно от Урбана. По пътя спечели много последователи – към петдесет, макар тридесет и двама да умряха от заразата, преди да стигнат безопасното място. Щом смъртта им наближеше, той извършваше ритуалите, независимо дали отиващият си беше католик, протестант или евреин: Нека Господ и неговата любов и милост ти помогнат… С палец изписваше кръст на пламналите им чела. Нека Бог, който те освобождава от греховете ти, те спаси…