Рик Янси - Последната звезда

Бръснача беше осъзнал, че никога няма да избягам и да оставя Малката да страда. А аз трябваше да се досетя, че той ще ме спаси, като ме предаде. Още в самото начало го беше направил. Бе убил Малката, за да живея аз.

Скучната околност се простираше във всички посоки. Слънцето се спускаше към хоризонта на безоблачното небе. Сълзите ми замръзваха, още не потекли заради хапещия вятър, жулещ лицето ми. Дванайсетата система защитава от болката, която засяга тялото, но е безпомощна срещу болката, която смазва душата.

Часове по-късно продължавах да тичам, докато остатъците от светлината бледнееха върху небето и се появиха първите звезди. На хоризонта се показа корабът майка – висеше като зелено око без клепач, което се взира надолу. Никой не бягаше от него. Никой не се криеше. Корабът майка беше недостижим, непревземаем. Дълго след като и последният човек бъде унищожен и сведен до шепа пръст, той ще стои там, неумолим, непробиваем, непознаваем: Бог беше детрониран.

И продължих да тичам. През праисторическия пейзаж, в който човешки крак не беше стъпвал, през света, какъвто е бил преди доверието и сътрудничеството да вдъхнат сили на звяра на напредъка. Сега светът се връщаше към това, което бе представлявал преди да го опознаем. Изгубеният рай. Възвърнатият рай. Спомних си усмивката на Вош, тъжна и горчива. Оцеляла. Такава ли съм?

Тичах към нищото, тичах от нищото, тичах през пустия пейзаж със съвършена белота под необятността на безразличното небе. Вече разбирах. Мисля, че го проумях най-накрая.

Намали човешката популация до контролирана численост и после изтръгни от нея човешкото, защото доверието и сътрудничеството са истинските заплахи за крехкото равновесие на природата, неприемливите грехове, които докараха света до ръба на пропастта. Другите са си направили извода, че единственият начин да спасят света, е да унищожат цивилизацията. Не отвън, ами отвътре. Единственият начин да се унищожи човешката цивилизация, е като се промени човешката природа.

ПРОДЪЛЖИХ ДА ТИЧАМ из пустошта. Все още никой не ме преследваше. Дните минаваха, все по-малко се тревожех, че могат да се появят хеликоптери, от които да наизскачат отряди, и все повече ме беше грижа да си осигуря топлина, да намеря прясна вода и белтъчини, необходими за организма на крехката домакиня на Дванайсетата система. Копаех дупки и се криех в тях, строях заслони, в които да спя. Заострих три клона като копия и с тях ловувах зайци и мишки и ядях месото им сурово. Не смеех да запаля огън, макар да знаех как. В „Кемп Хейвън“ получих ценен урок от врага. Врагът ме научи на всичко необходимо за оцеляването в пустошта, после ми даде извънземна технология, която помогна на тялото ми да се приспособи. Научи ме как да убивам и как да не бъда убита. Научи ме на онова, което човешките същества бяха забравили след десет столетия сътрудничество и доверие. Научи ме какво е страхът.

Животът е кръговрат, животът е обвързан със страха. Страхът на хищника. Страхът на жертвата. Без страх животът нямаше да съществува. Опитах се да го обясня веднъж на Зомби, но той май не ме разбра.

Изтърпях четиридесет дни в пустошта. И – не. Скритият смисъл на броя на дните не ми убягна. 4

Можех да издържа и още време. Дванайсетата система беше в състояние да ме поддържа много повече от сто години. Кралица Марика, самотната, древна ловджийка, бездушната обвивка, която ръфа изсъхнали кости от мъртви животни, неоспорим суверен на безсмислено царство. И накрая системата щеше да рухне и тялото й да се разпадне или щеше да стане жертва на хищниците, а костите й, разпилени от тях, щяха да се превърнат в неразгадани руни от изоставена земя.

Върнах се. Вече бях разбрала защо не идват.

Вош беше два хода пред мен, от самото начало водеше в играта. Малката беше мъртва, но аз все още бях обвързана с обещанието, което не бях дала на също вече мъртъв човек. Но вероятността беше станала безсмислена.

Той знаеше, че не бих могла да изоставя Зомби, особено след като има шанс да го спася.

И имаше само един начин да го спася. Вош знаеше и това.

Трябваше да очистя Ивън Уокър.

4Христос прекарва четиридесет дни в пустинята, където изтърпява лишения и е подложен на изкушения от страна на Дявола. – Бел. прев.

КАСИ

ЩЕ ОЧИСТЯ Ивън Уокър.

Тоя опечален, загадъчен, самовглъбен, потаен кучи син. Ще спася клетата му, изтерзана, човешко-извънземна душица от нещастието й. Ти си еднодневка. Заслужаваш си да умра заради теб. Събудих се, когато видях себе си в теб. Отврат.