Рик Янси - Последната звезда

Издърпа дълъг ловджийски нож от ботуша си и с върха му започна да чисти мръсотията изпод ноктите си.

– Това е вярата. Растеш, отиваш на училище. Намираш си работа. Жениш се. Създаваш семейство. – Приключи с почистването на едната ръка, по един пръст за всеки житейски етап, после се захвана с другата. – Децата ти порастват. Те отиват на училище. Намират си работа. Женят се. Създават семейство. – Стръг, стръг. Стръг, стръг, стръг. Бутна шапката назад с опакото на ръката, в която държеше ножа. – Никога не съм бил това, което наричате религиозен. Не съм влизал в черква от двадесет години. Но знам какво е вярата, отче. Знам какво е да вярваш в нещо. Лампите угасват, светват отново. Водата при наводнение залива големи площи, после се оттегля. Хората се разболяват, после оздравяват. Животът продължава. Това е истинската вяра, нали? Вземете вашето дрън-мрън за рая и ада, греха и спасението, изхвърлете го и пак няма да сте ни взели вярата. Дори най-запалените атеисти вярват в това. Животът ще продължи.

– Да – каза свещеникът. – Животът ще продължи.

Пазачът не се усмихна, ами се озъби. Притисна ножа към гърдите на свещеника и се тросна:

– Не сте чули и една проклета дума от това, което казах. Ето затова не понасям тия като вас. Палите си свещите и мрънкате на латински заклинания, молите се на несъществуващ бог, когото не го е грижа, или пък е откачил, или е жесток, а може да е и всичко накуп. Светът става на пепелища, а вие почитате гадината, която или е уредила тази работа, или я е позволила.

Дребният свещеник вдигна ръце, същите ръце, които бяха осветили хляба и виното, сякаш за да покаже на мъжа, че са празни, че е добронамерен.

– Не твърдя, че познавам Божия промисъл – започна свещеникът и свали ръце. Следеше с поглед ножа, докато цитираше Книга на Йов: – „Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех.“ 3

Мъжът не откъсна поглед от него в продължение на един много дълъг, изпълнен със силно неудобство момент. Гледаше и само дъвчеше вече изгубилата всякакъв вкус дъвка.

– Ще бъда откровен с вас, отче – рече той делово. – Иска ми се да ви убия на мига.

Свещеникът кимна тържествено.

– Опасявам се, че може и да се случи. Щом напълно прозрете истината.

Издърпа ножа от треперещата ръка на мъжа. Докосна рамото му.

Мъжът трепна, но не се отдръпна.

– Каква истина? – прошепна мъжът.

– Ето тази – отговори дребничкият свещеник и заби ножа в гърдите на мъжа.

Острието беше много остро – проби с лекота ризата, плъзна се между ребрата и потъна на десетина сантиметра в сърцето.

Свещеникът придърпа мъжа към гърдите си и го целуна по темето. Нека Бог ти даде опрощение и покой.

Приключи бързо. Дъвката изпадна от отпуснатата уста на мъжа. Свещеникът я взе и я изхвърли през отвора на пещерата. Положи тялото върху студения каменен под и се изправи. Мокрият нож присветваше в ръцете му. Кръвта на новия и вечен завет…

Свещеникът огледа лицето на мъртвия мъж и сърцето му пламна от гняв и отвращение. Човешкото лице беше отвратително, непоносимо гротескно. Не беше нужно вече да прикрива погнусата си.

Дребничкият свещеник се върна в Голямата зала по добре утъпканата пътека към основното помещение, където другите се стряскаха и се въртяха в неспокойния си сън. Спяха всички, с изключение на Агата, която седеше облегната на задната стена на помещението. Дребничка жена, сгушила глава в обточеното с пух яке, което свещеникът й беше заел, къдрите на немитата й коса представляваха рошаво кълбо от сиво и бяло. В дълбоките бръчки по страните на повехналото й лице, около лишената от зъбни протези уста и сред провисналата кожа около хлътналите й очи имаше напластена мръсотия.

Това е човечеството – помисли си свещеникът. – Това е неговото лице.

– Отче, вие ли сте? – Гласът й, силен, колкото мише цвърчене, пронизително цвърчене на плъх, едва се чуваше.

А това е гласът на човечеството.

– Да, Агата. Аз съм.

Тя примижа към човешката маска, която свещеникът носеше от детството си, скрита в сянка.

– Не мога да спя, отче. Ще поседите ли с мене?

– Да, Агата. Ще поседя с теб.

1Библейско морско чудовище. – Бел. прев.

2Книга на пророк Йона 2:7. – Бел. прев.

3Йов 42:3. – Бел. прев.

Изнесе телата на жертвите си над земята. Носеше ги по две едновременно, по една във всяка ръка, и ги мяташе в ямата. Хвърляше ги както дойде и слизаше за нови. След Агата уби и останалите, докато спяха. Никой не се събуди. Свещеникът действаше безшумно, бързо, със сигурни ръце и единственият шум, който се чуваше, беше съскането на разкъсания плат, когато острието потъваше в сърцето на всеки от четиридесет и шестимата души, докато остана да бие единствено неговото сърце.