Рик Янси - Последната звезда

Не само с него беше така. След като стигнахме до убежището, на мен ми трябваха две седмици, за да събера смелост да се погледна в огледалото. Преживяването беше като да попаднеш на някого, когото не си виждал от преди гимназията – познаваш го, но всъщност виждаш само как се е променил. Видът на човека не съвпада със спомена ти и представата как трябва да изглежда и за секунда се стряскаш, защото твоята представа за него е този човек. Затова, когато се погледнах в огледалото, видях себе си във вид, който не съвпадаше със спомена ми за мен самата, особено носът, който беше леко наклонен надясно, благодарение на Грейс. Но не се вживях много, не ме беше яд. Моят нос може и да беше леко поизкривен, затова пък нейният се беше изпарил – заедно с останалата част от Грейс.

– Как е Сам? – попитах.

Бен обърна глава към задната част на къщата.

– С Меган и Дъмбо. Добре е.

– Мрази ме и в червата.

– Не те мрази и в червата.

– Каза ми, че ме мрази и в червата.

– Децата говорят неща, които не мислят.

– Не просто децата.

Бен кимна. Погледна над рамото ми към входната врата.

– Катализатора беше права, Каси. Нещо тук не се връзва. Похищава човешко тяло, за да може да избива непохитените човешки тела. После един ден решава, че предпочита да избива собствения си вид, за да спаси всички непохитени човешки тела. И не просто да убива един-двама тук-там от своите. Ами иска да ги избие. Иска да унищожи цялата си цивилизация и за какво? Заради някакво момиче. Момиче!

Много грешен подход избра. И Бен също разбра, че е оплел конците. Но за да се застраховам, че у него няма да остане и капка съмнение колко много се е олял, бавно провлачих:

– Знаеш ли, Периш, може да е малко по-сложничко. У него има и човешка част.

Исусе, Кас, побърка ли се? В един миг си му бясна, в следващия го защитаваш.

Изражението му стана враждебно.

– Не ме притеснява човешката част у него. Знам, че Катализатора не ти е любимка, но е много умна и подчерта важна подробност: щом не им трябват тела, не им трябва и планета. Щом не им трябва планета, защо тогава са дошли за нашата?

– Не знам – троснах се. – Защо не питаш Катализатора, като ни е такава умница?

Той пое дъх, после каза:

– Това възнамерявам да направя.

За секунда не разбрах какво говори. Още секунда ми трябваше да проумея, че говори сериозно. Трета секунда ми отне, за да направя нещо по отношение на предходните две секунди ,и то беше да седна.

– Много мислих – подхвана той. И млъкна. Все едно, че трябва да смекчи думите – и не намери пред кого да си мери думите, ами пред мен! Като че се сърдя или нещо такова. – И мисля, че знам какво ще кажеш, но преди да го кажеш, трябва да ме изслушаш. Само ме изслушай, става ли? Ако Уокър казва истината, имаме четири дни, преди да дойде капсулата и той да тръгне по своята задача. Разполагаме с предостатъчно време, за да стигнем до там и да се върнем.

– Да стигнем и да се върнем откъде, Бен?

– Няма да съм сам. Ще взема Дъмбо с мен.

– Доообре. С теб къде? – И тогава схванах. – Пещерите.

Кимна бързо, облекчен, че съм разбрала.

– Действа ми убийствено, Каси. Не мога да спра да мисля за тях. Може Малката да е намерила Катализатора или да не е успяла. Може да е мъртва. Катализатора може да е мъртва. О, по дяволите, вероятно са мъртви или не са. Може би са успели да стигнат до пещерите и Катализатора се е върнала в хотела за нас, само че ние не сме били там, за да ни намери, защото и там вече не съществува. А ако са живи, нямат никаква представа какво идва. Ще загинат, освен ако някой не се върне за тях.

Той вдиша дълго и на пресекулки, за пръв път откакто отприщи речта.

– Да се върнеш за тях – уточних. – Както се върна за Сам. Както не си се върнал за…

– Да. Не. По дяволите. – Лицето му стана алено и то не защото стоеше твърде близо до огъня. Знаеше за какво говоря. – Нищо общо няма със сестра ми…

– Тогава си избягал и от този момент нататък все се опитваш да се върнеш.

Направи крачка към мен. Като се отдалечи от огъня, лицето му попадна в сянка.

– Нищо не разбираш, по дяволите. Знам какво всъщност те яде, защото Каси Съливан знае всичко, нали?

– Ти какво искаш от мен, Бен? Не съм ти нито майка, нито командващ офицер, нищо. Прави каквото знаеш.

Станах. И отново седнах. Нямаше къде да ида. Всъщност можех да отида в кухнята и да си направя сандвич, само дето нямаше нито хляб, нито месо за сандвичи, нито сирене. Не знаех подробности, но бях напълно убедена, че в рая на всеки ъгъл има входове към метрото. А също и магазини за шоколади „Годайва“. На втория ни ден в къщата убежище открих запаса на Грейс от четиридесет и шест шоколада „Годайва“. Не че съм ги броила.