Рик Янси - Последната звезда

Въртеше глава в знак на недоумение.

– Няма значение. Отивам там, където отиваш и ти, сержант.

Зад мен шавна сянка. Проклета сянка със силуета на Фъстъка. Твърде дълго се бях задържал.

– Зомби?

– Добре – въздъхнах. – Дъмбо, изчакай ме секунда.

На излизане от кухнята Дъмбо промърмори една – единствена дума: Дюбюк!

Останахме само двамата с Фъстъка. Не исках да стане така, но човек от нищо не може да избяга. Всичко е кръг. Катализатора се опита да ми го обясни. Нямаше значение колко бързо или далеч си избягал, рано или късно се връщаш в самото начало. Откачих, когато Съливан изстреля истината в лицето ми за случилото се със сестра ми, но и двамата знаехме, че тя има право. Сиси беше мъртва, Сиси беше безсмъртна. Винаги щях да се стремя към нея. Тя винаги щеше да се разпада, сребърната верижка щеше да се къса в ръката ми.

– Къде са редник Малката и редник Катализатора? – попитах аз Фъстъка.

Той вдигна току-що измитото си лице към мен. Издаде долната си устна.

– Не знам.

– И аз не знам. Затова двамата с Дъмбо ще идем да научим.

– Идвам с вас.

– Не, редник. Трябва да охраняваш сестра си.

– Не й трябвам. Тя си има него.

Не оспорвах този довод. Твърде умен е и не мога да го победя.

– Добре, натоварвам те със задачата да охраняваш Меган.

– Каза, че няма да се разделяме. Каза, че независимо какво става, няма да се разделяме.

Коленичих пред него. В очите му блестяха сълзи, но не плачеше. Той беше един малък корав кучи син, много по-възрастен от годините си.

– Няма да ни има само няколко дни. – Дежа вю – буквално същото ми каза и Катализатора преди да тръгне.

– Обещаваш ли?

Буквално същото я попитах и аз. Катализатора не обеща, твърде съобразителна е. Аз не съм чак такъв умник.

– Да съм нарушавал обещание? – Улових ръката му, отворих пръстите му и поставих верижката на Сиси в дланта му. – Да я пазиш – наредих му аз.

– Какво е това? – Взираше се в метала, който проблясваше в дланта му.

– Част от верижка.

– Каква верижка?

– Верижката, която свързва всичко в едно.

Поклати глава озадачено.

Не само той беше озадачен. Нямах представа защо тези думи излязоха от устата ми, какво означават, нито защо ги изрекох. Това евтино късче от карнавален костюм – мислех, че го пазя заради чувството за вина и срам, за да ми напомня за моя провал, за всичко, което е било скъсано, но може би е имало и друга причина, която не можех да изрека с думи, защото нямах думи, с които да я изрека. Може би нямаше такива.

ПОСЛЕДВА МЕ в дневната.

– Бен, не си го обмислил добре – възпротиви се Уокър. Стоеше там, където го бях оставил, на входната врата.

Не му обърнах внимание.

– Или са в пещерите, или не са в пещерите – казах на Съливан, която седеше до камината обгърнала ръце около тялото си. – Ако са, ще ги доведем. Ако не са – няма.

– Тук сме от шест седмици – продължи с възраженията Уокър. – При всички случаи са мъртви. Единствената причина ние да не сме мъртви е, защото неутрализирахме агента, който патрулираше из този сектор.

– Грейс – преведе ми Каси. – За да стигнеш до пещерите, ще ти се наложи да прекосиш три…

– Два – поправи я той.

Извъртя очи. Няма значение.

– Два участъка, охранявани от Заглушители като него – погледна към Уокър. – Или не точно като него. Няма да са добри Заглушители. Ще бъдат лоши Заглушители, които са добри в това да заглушават.

– Може да извадиш късмет и да се промъкнеш покрай единия – рече Уокър. – Покрай двама няма да успееш.

– Но ако почакаш, скоро няма да има Заглушители, покрай които да се промъкваш. – Каси стоеше вече до мен, докосваше ръката ми, умоляваше ме. – Всички ще са се върнали на кораба майка. Тогава Ивън ще свърши каквото е намислил и ти ще можеш да… – Гласът й трепна. Задъха се и не продължи с уговарянето.

Не гледах към нея. Гледах към Уокър. Знаех какво ще каже. Знаех, защото и аз бих казал същото: ако за мен и Дъмбо няма начин да стигнем до пещерите, такъв не е имало и за Катализатора и Малката.

– Не познаваш Катализатора – казах му аз. – Ако има човек, способен да го направи, това е тя.

Уокър кимна. Съгласяваше се обаче с първата част, не и с втората.

– След нашето събуждане бяхме подсилени чрез технологии, които ни правят почти неунищожими. Превръщаме себе си в машини за убиване, Бен. – Пое дълбоко дъх и най-накрая изплю, каквото имаше, тъпанарят му с тъпанар. – Изключено е да са оцелели толкова дълго време. Приятелите ти са мъртви.