Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

— Вождове и военачалници на Тарк! — обърнах се аз към седящите наоколо членове на съвета, пренебрегвайки думите на Тал Хайус — Бях сред вас военачалник, а днес се борих с враговете ви, рамо до рамо с най-големия таркийски воин. Заради всичко това вие сте длъжни да ме изслушате. Та нали е известно, че сте справедливи хора…

— Мълчи! — изкрещя Тал Хайус. — Запушете му устата и го завържете, както заповядах!

— Бъди справедлив, Тал Хайус! — обади се Лорказ Птомел. — Кой си ти, че да пренебрегваш извечните закони на Тарк?

— Да, да, бъди справедлив! — обадиха се хорово още няколко гласа.

Докато Тал Хайус сумтеше и стискаше зъби от злоба, аз продължих:

— Вие сте храбри воини и цените смелостта на другите. Кажете къде беше вашият могъщ джедак по време на днешната битка? Не го забелязах в огъня на борбата. Защо го нямаше? Умее да тормози беззащитни жени и деца, но кога за последен път е видян да се бие с мъж? Дори аз, толкова по-малък от вас, го повалих с един юмрук. Какви са тези закони за таркийците, които позволяват да бъдат избирани за джедаци личности като Тал Хайус? До мен стои велик таркиец, могъщ воин и благороден човек. Кажете, вождове, не звучи ли добре според вас: Тарс Таркас, джедак на Тарк?

Моето предложение беше посрещнато с пълни със задоволство, одобрителни възгласи.

— Достатъчно е съветът да изрази такова желание и Тал Хайус ще трябва да докаже пред народа своята способност да управлява вашата държава. Ако беше храбър мъж, отдавна щеше да призове Тарс Таркас на двубой, защото, както всички знаете, никак не го обича. Но не прави това от страх. Вашият джедак Тал Хайус е страхливец. Аз самият бих могъл да го убия с голи ръце и той знае това.

Замълчах и в залата настана пълна с очакване тишина. Всички погледи се насочиха към Тал Хайус. Не каза нито дума, но зеленото му лице видимо пребледня.

— Тал Хайус! — каза Лорказ Птомел със студен, предизвикателен глас. — Никога досега, през целия свой живот не съм видял някой да обижда така джедака на Тарк. На такова унижение може да де отговори по един-единствен начин. Ние чакаме това!

Тал Хайус стоеше като вкаменен.

— Вождове! — продължи Лорказ Птомел. — Трябва ли още дълго да чакаме Тал Хайус да докаже своето превъзходстро над Тарс Таркас?

Край подиума бяха събрани около двеста вождове и военачалници и повечето от тях извадиха мечовете си и започнаха да ги размахват из въздуха е подвикващи към двубой възгласи.

Сега вече нямаше път за отстъпление. Желанието на съвета беше ясно и категорично. Тал Хайус извади меча си и се спусна към Тарс Таркас. Схватката трая твърде кратко и Тарс Таркас, опирайки стъпало върху шията на Тал Хайус, беше обявен за новия владетел на Тарк. Първата му заповед беше да ме назове пълноправен вожд с ранг, равен на този, който си бях извоювал по време на предишното си пребиваване сред таркийците.

Видях, че всички са благосклонно настроени както към Тарс Таркас, така и към мен. Реших да използвам случая и да предизвикам започването на война със Зоданга. Разказах на Тарс Таркас своите приключения и с няколко думи му обясних какво имам предвид.

— Вождът Джон Картър има предложение — обяви Тарс Таркас, обръщайки се към съвета, — което изисква пълно единодушие. Ще ви обясня в какво се състои работата. Дейа Торис беше в плен при нас и сега се намира в ръцете на джедака на Зоданга. Принудена е да се омъжи за неговия син, за да предпази своята страна от унищожение от армията на Зоданга. Джон Картър предлага да освободим принцесата и да я върнем на Хелиум. В Зоданга ни очаква богата плячка, а аз често съм си мислил за това, че ако се съюзим с Хелиум, бихме могли да получаваме достатъчни количества храни. Те ще ни позволят да увеличим количествата на залаганите яйца и честотата на издишванията от тях. Така ние ще постигнем значително превъзходство над всички останали зелени хора на Барсум. Какво ще кажете за това?

Виждайки пред себе си перспективата за нова война и богатата плячка от нея, всички приеха моето предложение е неприсъщ на таркийците ентусиазъм. След половин час двадесет пратеници галопираха из пресъхналите дъна на моретата, и призоваваха отделните племена на борба.

Три дни по-късно войските на Тарк маршируваха към Зоданга. Наброяваха вече сто хиляди души. Тарс Таркас успя да привлече и други племена, като им обеща богата плячка. Яздех начело на колоната заедно с един огромен таркиец, а край мен бягаше верният Вул.

Пътувахме само нощем, съставяхме плана по такъв начин, че през деня да можем да спираме в някой изоставен град, да се крием заедно е животните в сградите. По пътя Тарс Таркас, благодарение на своята интелигентност и дипломатически талант, успя да завербува още петдесет хиляди воини от най-различни племена и народи, така че около полунощ на десетия ден след тръгването ни спряхме край стените на Зоданга и наброявахме повече от сто и петдесет хиляди души.