Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Кантос Кан ме беше научил на един номер, известен само във флотата на Хелиум. Той помагаше да се увеличи още повече скоростта и бях сигурен, че ще успея да избягам от моите преследвачи, ако, разбира се, преди това никой от тях не ме улучеше през следващите няколко секунди.

Поех напред и изведнъж от всички страни чух свистене на куршуми. Помислих си, че само чудо може да ме спаси, но жребият беше вече хвърлен. Увеличих скоростта до максимум и полетях право към Хелиум. Постепенно потерята започна да изостава все повече и повече и вече бях готов да се поздравя със сполучливото бягство, но един по-точен изстрел улучи носа на лодката ми. Сътресението без малко да я обърне с дъното нагоре. Летях по инерция още малко напред, но след няколко секунди започна главоломно да пропада надолу в непрогледната тъмнина.

Не знам на каква височина успях най-после да овладея лодката, но сигурно съм се намирал много ниско, защото ясно чух достигащо до мен ръмжене на животни. Хвърлих поглед наоколо и далеч зад себе си видях снишаващи се към земята светлини. Навярно моите преследвачи кацаха, за да потърсят останките ми.

Едва когато техните светлини престанаха да се виждат, се осмелих да запаля малката лампичка и да погледна компаса. С ужас открих, че парче от снаряд е унищожил както моя единствен пътеводител, така и останалите уреди — скоростомера и висотомера. Наистина, аз можех да определям общата посока към Хелиум по звездите, но не знаех точното местоположение на града и при скоростта, с която се движех, шансовете ми да попадна точно в Хелиум бяха извънредно малки.

Хелиум беше разположен на около хиляда мили на югозапад от Зоданга и с изправен компас можех да преодолея това разстояние за около четири-пет часа, ако, разбира се, по пътя не ми се случваха някакви неприятни приключения. Когато настъпи денят, а аз имах зад гърба си вече шест часа непрекъснат полет с голяма скорост, оказа се, че летя над широкото дъно на пресъхнало море. Скоро видях под себе си голям град; това не беше Хелиум. Той единствен на Барсум се състои от два отделни града, оградени с високи, градски стени и отстоящи на разстояние седемдесет и пет мили един от друг и от височината, на която се намирах, щях да ги виждам добре и двата.

Завих на югозапад, стори ми се, че съм се отклонил твърде много на север и на запад. По време на няколкото часа нощен полет се натъкнах на още няколко града, но нито един от тях не отговаряше на описанието, дадено ми от Кантос Кан. Освен това, че се състоеше от два отделни града, Хелиум имаше и още една отличителна черта: две гигантски кули — първата от тях, в яркопурпурен цвят, се издига на почти миля от центъра на единия град, а другата — златножълта и блестяща отдалеч, но също толкова висока, по същия начин отбелязва мястото на града-близнак.

За съжаление навсякъде, докъдето погледът ми стигаше, не забелязах нито следа от двете ярко оцветени кули.

Около полунощ прелетях над някакъв мъртъв град на древните марсианци, а когато минавах над простиращата се зад него равнина, се натъкнах на няколко хиляди зелени воини. Те водеха жестока битка. Едва успях да ги забележа и върху мен се изсипа истинска лавина от изстрели. Почти безпогрешната им точност за кратко време превърна моята лодка в достойна за оплакване развалина — лишена от управление, тя започна бавно да се спуска към земята.

Паднах почти в центъра на разгорещената борба, между войници погълнати от суровия си занаят. Не забелязаха кацането ми. Биеха се спешени, въоръжени с дълги мечове и само от време на време изстрелът на някой снайпер, скрит някъде по периферията на бойното поле, поваляше войник, отделил се от общата маса на биещите се.

Вече съвсем ниско над земята разбрах, че ще трябва да се боря или да умра, като шансовете за смърт съвсем не бяха малки, и щом лодката докосна почвата, бях вече готов да се включа в битката с изваден меч.

Намерих се зад някакъв чудовищен гигант. Той се биеше едновременно с трима противници. За миг зърнах неговото жестоко, озарено от огъня на битката лице и познах Тарс Таркас. Не ме забеляза, защото стоях малко настрана. И в същия този момент тримата му противници, в които разпознах вархунци, се хвърлиха едновременно в бясна атака. Гигантът бързо се справи с единия, но когато направи крачка назад, за да нанесе следващия удар, се спъна в лежащото зад него мъртво тяло и падна. Двамата му врагове светкавично се хвърлиха към него и само още миг и Тарс Таркас щеше да бъде мъртъв като древните марсианци. Скочих между него и нападащите го вархунци и с меча си ги спрях. Повалих единия и видях, че Тарс, успял да се надигне, вече е повалил другия.