Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Миг по-късно целият дворец се изпълни с хора. Гвардейци, офицери, дворяни, прислуга и роби бягаха насам-натам по коридорите и апартаментите, разнасяха заповеди и препоръки и търсеха извършителя на престъплението.

В тази суматоха видях някакъв шанс за бягство и колкото и малък да беше той, реших да го използвам. Присъединих се към минаващата край моето скривалище голяма група войници и побягнах след тях през лабиринта от дворцови коридори, докато не съзрях дневната светлина през прозорците на някаква зала, край която минавахме.

Изоставих моите водачи и тръгнах към един от прозорците. Той извеждаше на голям балкон на височина около тридесет стъпки над земята и излизащ на едно от градските улици. На известно разстояние от сградата се издигаше стена с височина около двадесет стъпки, изградена от дебело, гладко стъкло. За някой червен марсианец този път за бягство би бил невъзможен, не и за мен, който разполагах със земна сила и ловкост. Единственият ми проблем беше, че мога да бъда открит, преди да се стъмни. Не можех да скоча сега, защото дворът и улицата гъмжаха от зодангийци.

Започнах да си търся някакво скривалище. В един миг погледнах нагоре и видях украшение във формата на голяма ваза, висяща от тавана на около десет стъпки над пода. Без всякакво усилие подскочих към нея и веднага след това чух, че в стаята влизат някакви хора. Спряха точно под моето скривалище и имах възможността да чуя всяка тяхна дума.

— Това е работа на хора от Хелиум — каза един от тях.

— Негово величество е прав, но по какъв начин са влезли в двореца? Мога да допусна, че покрай бдителните стражи е успял да се промъкне един човек, но ако са били група хора, не мога да си обясня как те са успели. Скоро ще узнаем нещо, защото идва кралският психолог.

Към групата се присъедини още един човек и след обичайните приветствия към джедака каза:

— Могъщи джедако, мъртвите мозъци на твоите верни гвардейци ми разказаха странна история. Били са убити не от няколко нападатели, а от един-единствен човек.

Замълча, за да даде възможност на слушателите да осъзнаят важността на казаното от него. Те, изглежда, не му повярваха, защото след малко чух нетърпеливия глас на Тан Косис:

— Какви са тези небивалици, които разказваш, Нотан?

— Това е самата истина, всемогъщи джедако — отговори спокойно психологът. — В мозъците на четиримата гвардейци е запечатана една и съща картина. Техният противник е бил някакъв много висок човек, носещ отличията на личната ти гвардия, притежаващ свръхчовешка сила, ловкост и владеещ до съвършенство изкуството на борба с меч. Въпреки че е носел отличията на Зоданга, човек, отговарящ на такова описание, не е открит нито в тази страна, нито в която и да е друга на Барсум. За съжаление, разумът на принцесата на Барсум остана недостъпен за мен — тя умее отлично да го владее и аз не можах да прочета в него нищо. Каза, че е видяла част от схватката, че с гвардейците се е бил само един човек, когото не познава и когото никога преди това не била виждала, но нищо повече.

— А къде е човекът, който неотдавна ме спаси? — каза някой от групата, вероятно братовчедът на джедака, когото бях изтръгнал от ръцете на зелените воини. — Описанието съвпада с неговата личност и най-вече необикновените му бойни качества.

— Къде е този човек? — извика Тан Косис. — Доведете ми го веднага тук. Какво знаеш за него, братовчеде? Сега, когато си мисля за това, струва ми се малко вероятно в Зоданга да живее такъв великолепен воин и никой от нас да не е чувал за него. И името му също е странно — Джон Картър. Чувал ли е някой някога такова име на Барсум?

Скоро пристигна вестта, че не са могли да ме открият никъде — нито в двореца, нито в бившата ми квартира в казармите на разузнавателния дивизион. Намерили и разпитали Кантос Кан, но той не знаеше къде съм сега, а когато го запитал за моето минало, той заявил, че знае за мен твърде малко, защото сме се срещнали съвсем неотдавна, по време на общото ни затворничество във Вархун.

— Наблюдавайте този Кантос Кан — каза Тан Косис. — Той също е чужденец и е възможно двамата да са дошли от Хелиум. Там, където е единият, рано или късно ще се появи и другият. Увеличете четирикратно въздушните патрули, а всеки, който напуска града по земята или по въздуха, да бъде проверяван най-старателно.

Влезе следващият пратеник с вестта, че аз все още съмна територията на двореца.

— Проверена е най-внимателно самоличността на всеки, който днес е влязъл в двореца или е излязъл от него — докладва пратеникът, — и нито един от тях не отговаря на описанието на новия падвар на гвардията. Отбелязано е само неговото влизане. Следователно той е в двореца.