Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Твърде бързо ме научи на езика и обичаите на нашата раса и една нощ ми разказа историята, която сега чуваш от мен. Предупреди ме също така да запазя всичко в най-дълбока тайна и да бъда извънредно предпазлива, когато се намеря сред другите деца. Трябваше да се пазя, за да не може никой да разбере, че съм по-напреднала в образованието от другите, трябваше да внимавам с нито един свой жест да не издам в присъствието на другите привързаността към майка си, нито дори, че познавам своите родители. После ме прегърна и ми прошепна на ухото името на моя баща.

Изведнъж в тъмнината на стаята на върха на кулата нахлу ярка светлина и ние видяхме Саркоя, стояща на прага с втренчени в моята майка очи, пълни с омраза и злорадство. Потоците от ругатни, които миг по-късно започнаха да се сипят от нейната уста, пронизаха и смразиха младото ми сърце. Ясно беше, че е чула всичко, за което си говорихме. Тя отдавна подозирала моята майка, тъй като забелязала, че почти всяка нощ изчезва от своята стая за цели часове. И най-после успяла да я проследи.

Не знаеше само, че майка ми успя да ми прошепне името на моя баща. Сигурно не беше чула това, защото непрекъснато повтаряше, че майка ми трябва да издаде името на съучастника в престъплението. Но нито една ругатня, нито една заплаха не дадоха резултат. За да ме запази от безмилостните изтезания, майка ми излъга. Каза, че не е открила това дори на собственото си дете. Най-после Саркоя си отиде, за да съобщи на Тал Хайус за своите разкрития. Тогава майка ми ме скри сред коприните и кожите, с които беше облечена, за да се предпази от нощните студове, излезе на улицата и тръгна на юг към границите на града. Искаше да стигне до човека, когото не можеше да моли за закрила, защото това щеше да го издаде, но преди смъртта си искаше поне още веднъж да го види. Бяхме вече близо до южните краища на Тарк, когато откъм единствения проход през хълмовете, който водеше до вратите на града, до нас достигна пъхтенето на тоатите, ръмженето на зитидарите и повтарящо се от време на време дрънчене на метал. Тези звуци подсказваха приближаването на голям отряд. В първия момент майка ми помисли, че се връща баща ми, но вродената подозрителност на таркийците я възпря да изтича насреща му.

Оттегли се в сянката на някаква врата и зачака приближаването на шествието, което скоро навлезе в алеите и се разпиля в безпорядък, изпълвайки цялото пространство от стена до стена. Щом първите коли минаха покрай нас, по-малката луна се показа иззад покривите и обля с бледата си светлина цялата околност. Майка ми се оттегли още по-навътре в сянката на своето скривалище и се убеди, че това не е отрядът на моя баща, а керванът с децата от инкубатора. Мигновено взе решение. Изчака една от големите, коли да мине близо до нашето скривалище, вмъкна се в нея и се скри в сянката на високата каната, притискайки ме здраво до гърдите си.

Вече знаела това, което аз тогава не съм и подозирала — че никога повече няма да, може да ме прегърне и дори няма да имаме възможност да се видим. На площада в общата бъркотия ме присъединила към другите деца и заедно с тях бях заведена в голяма зала и нахранена от една от намиращите се там жени. На следващия ден ни разпределиха по свитите на отделните вождове.

Повече не видях майка си. Била затворена по заповед на Тал Хайус. Подложили я на най-ужасни изтезания, за да изтръгнат от нея името на моя баща. Но тя мълчала през цялото време и най-после, по време на някакво особено жестоко изтезание, умряла, съпроводена със смях от Тал Хайус и неговите подчинени вождове.

По-късно научих как им е казала, че ме е убила и хвърлила тялото ми на белите маймуни, за да ме предпази от мъките, които е преживяла тя. Само Саркоя не й повярвала и до ден-днешен аз чувствам, че тя подозира какъв е моят истински произход, но не се осмелява да повдигне този въпрос, защото се досеща кой е баща ми.

Аз бях там, когато Тал Хайус разказваше историята на майка ми на моя баща след завръщането му от наказателната експедиция. Дори и само с най-леко помръдване на веждата баща ми не издаде своите чувства, но и не се смя, когато развеселеният Тал Хайус описа последните мигове на нейните страдания. Оттогава той е един от най-жестоките хора и аз с нетърпение чакам мига, когато ще стъпи с крак на трупа на Тал Хайус. Сигурна съм, че изчаква само удобния случай, за да си отмъсти по най-жесток начин и че любовта, пламнала в гърдите му преди близо четиридесет години, днес е също толкова силна, колкото и тогава. В това съм също така сигурна, както че сега седим на брега на този древен, пресъхнал океан в нощта, когато всички разумни хора отдавна спят.