Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

— Радвам се, че дойде — каза тя. — Дейа Торис вече спи и аз се чувствам малко самотна. Хората от моето племе ме избягват, защото твърде много се различавам от тях. Това ми създава трудности, принудена съм да живея сред тях и понякога много ми се иска да съм истинска марсианска жена, лишена от чувства и надежди. Обещах да ти разкажа моята история или по-скоро историята на моите родители. Съдейки по това, което знам за теб и обичаите на твоята раса, мисля, че тази история няма да ти се стори нито странна, нито изключителна, но дори и най-дълго живелите зелени марсианци не си спомнят друга подобна история, а и в легендите не са чак толкова много… Слушай…

Моята майка била твърде ниска и дребна, за да й бъде позволено да поеме върху себе си задълженията на майчинството. Нашите вождове на първо място обръщат внимание на ръста. Характерът й също така не бил чак толкова студен и суров, колкото у повечето зелени жени. Не обичала твърде многолюдните компании, често се разхождала сама из пустите улици на Тарк или се изкачвала на близките хълмове и сядала сред покриващите ги диви цветя. И тогава размишлявала и си мечтала за нещо, което, както ми се струва, днес само аз мога да разбера. Та нали съм нейна дъщеря.

И точно там, на хълмовете, срещнала един млад воин. Неговото задължение било да пази пасящите тоати и зитидари да не се отдалечават много. В началото майка ми и воинът разговаряли за неща, които засягали цялата таркийска общност, но постепенно започнали да се срещат все по-често и вече не толкова случайно. Техните разговори започнали да се въртят около тях двамата, предпочитанията, амбициите и надеждите им. Тя вече му имала доверие и затова споделила с него отвращението си от жестокостта, характерна за нашата раса, от страшния, лишеи от любов живот, който трябва да водят. Очаквала, че той ще я порицае, ще започне да крещи. Но вместо това я прегърнал и я целунал. Цели шест години двамата пазили в тайна своята любов. Моята майка принадлежала към свитата на великия Тал Хайус, а нейният любим бил обикновен войник, носещ само собствените си накити. Ако вождовете откриели това отстъпление от обичаите на Тарк, двамата трябвало да изкупят вината си на арената в присъствието на Тал Хайус и събраните тълпи.

Яйцето, от което съм се излюпила аз, било скрито под голям стъклен похлупак на върха на най-високата и най-труднодостъпната от полуразрушените кули на стария Тарк. Останало там цели пет години, необходими за инкубацията, а майка ми веднъж в годината отивала да провери дали всичко е в ред. Не искала да идва по-често, давайки си сметка, че това се смята за престъпление и се страхувала, че всяка нейна крачка е следена. През това време баща ми спечелил голямо уважение като воин и получил правото да носи накитите на няколко вождове. Любовта му към майка ми ни най-малко не намалявала, а единствената му амбиция била да придобие такова положение, което ще му позволи да снеме накитите от мъртвото тяло на Тал Хайус, а след това, като владетел на Тарк, да съобщи на всички за връзката си с моята майка и с правото на своята власт да защити детето си. В противен случай то би трябвало да бъде убито веднага след изливането на истината на бял свят. Това била лудешка мечта — за пет кратки години да извоюва позиция, позволяваща да се отнемат накитите на Тал Хайус, но баща ми се издигнал твърде бързо и скоро бил вече един от важните членове на съвета на Тарк. Но един ден надеждата му да осъществи бързо мечтата си — да защити майка ми и мен, се разсеяла.

Получил заповед да тръгне с отряд воини далеч на юг, до покритите с лед области, да нападне живеещите там хора и да им отнеме кожите. Зелените барсумианци са постъпвали винаги по този начин — нападнали са другите и са им отнемали придобитото със собствен труд.

Нямало го цели четири години, а когато най-после се върнал, от три години вече всичко било свършено. Почти година след неговото заминаване и малко преди връщането на групата, която трябвало да доведе децата, излюпили се в общия инкубатор, яйцето се пукнало. Майка ми все така продължавала, да ме крие в кулата и ме посещавала нощем, обкръжавайки ме с любов, от която обикновеният обществен живот би лишил и двете ни. Надявала се, че след завръщането на групата от инкубатора ще успее да ме включи, в числото на, децата, предназначени за двореца на Тал Хайус, и по този начин да избегне съдбата, която неумолимо щяла да ни сполети, след като се открие, че са нарушени древните традиции на зелените марсианци.