Артър Кларк - Първородните

— Добре де. Само че можеш ли да ми го обясниш по-простичко?

— Ще се наложи. Защото, според това съобщение, ми предстои да взема участие в общосистемна пресконференция само след броени часове. Разбира се, винаги е по-лесно, когато боравиш с математични термини. По-точно е. — Тя примижа към илюминатора. — Ще го кажа така. Ако можехме да видим небето и разполагахме с достатъчно силен телескоп, щяхме да открием, че най-отдалечените звезди се смаляват. Сякаш разширяването на вселената внезапно се е ускорило. Но нямаше да наблюдаваме същото явление от Земята.

— И какво означава това?

— К-бомбата е космическо оръжие. Винаги сме го знаели. Оръжие, базирано на принципите на Първородните за създаване на вселени. Нали?

— Да, но…

— Това, което е направила, е да измести Марс в негов собствен космос. Нещо като ашладисване. За момента микровселената на Марс е свързана солидно с майката-вселена. Но бебето скоро ще се отдели и Марс ще се окаже в изолация.

Мира напрягаше усилия да следи идеята.

— Ще бъде изолиран в своя вселена?

— Точно така. Без Слънцето и Земята. Само Марс. Разбираш ли, това оръжие е било предназначено само да… хъм, откъсне парче от Земята. Което щеше да предизвика глобална катастрофа, но да запази планетата сравнително непокътната. Бомбата е твърде мощна за Марс. Ето защо пораженията ще засегнат цялата планета. — Тя се усмихна, но в очите й нямаше радост. — Доста самотно ще е в тази нова вселена. И студено. Но няма да продължи дълго. Микровселената ще започне да се свива. Имплозия, която отвътре ще изглежда като експлозия. Ще бъде умален модел на Големия взрив, който някога ще разкъса и нашата вселена. Може да го наречем Малкия взрив.

Мира се замисли върху парадокса на имплозиите и експлозиите.

— Откъде научи всичко това?

Ели посочи забуленото в облаци небе.

— От отдалечаването на звездите, което наблюдавахме с телескопите на Марс и което не може да се види от Земята. Това, разбира се, е илюзия. В действителност вселената на Марс се отдалечава от майка си. Или наопаки.

— Но все още можем да я напуснем, нали? Да се върнем на Земята.

— О, да. Засега. Между двете вселени има невидима, но реална връзка. — Тя погледна екрана и прелисти няколко страници. — Не можеш да си представиш какво невероятно явление е това! Микровселена, родена насред нашата Слънчева система! Питам се, имат ли представа Първородните на колко много неща са ни научили…

Мира се огледа неспокойно. Дали в момента не я наблюдаваха?

— Ели. Хайде все пак да се върнем при човешката раса.

Ели я погледна намръщено, после въздъхна.

— Извинявай.

— Колко остава?

Ели отново погледна екрана.

— Информацията все още се обработва. Трудно е да се каже. По най-обща преценка — три месеца до пълното откъсване.

— Тоест Марс трябва да бъде евакуиран до февруари?

— Точно така. И след това може би още три месеца до имплозията на микровселената.

— И до края на Марс. Шест месеца за един свят, просъществувал почти пет милиарда години. Това е престъпление!

— Да, така е. Ей, виж! — Всъдеходът внезапно спря и Мира се килна напред. — Увеличение… Май имаш право. Може би силните бури са го извадили на повърхността. Какво показва сонарът?

— Момент… Всъдеход…

И ето го, заровен на два метра под плътния слой марсиански прах — масивен обемист силует, ясно очертан на екрана на сонара.

— „Марс 2“ — прошепна Мира.

„Марс 2“ беше съветска сонда, изстреляна към планетата през 1971 в отговор на американската космическа сонда „Маринър 9“. Беше направила опит да кацне по време на една от най-страховитите пясъчни бури в тази част на планетата, наблюдавана някога от астрономите.

— Прилича на цвете — развълнувано каза Ели. — С четири венчелистчета.

— Била е топка метал с размери на хладилник. Листата трябвало да се разтворят при кацането.

— Сигурно парашутът се е заплел и това й е решило съдбата. След толкова дълъг път…

Независимо от всичко обаче „Марс 2“ бе първата земна сонда, достигнала повърхността на планетата. Беше се спуснала тук на 27 ноември 1971.

— Успяла е някак си. Значи и ние ще успеем.

— Аха. Само дето сега е на два метра под повърхността. — Ели разкопча колана и се надигна. — Вземи лопатата.

Веднага щом чу, че Бисиса се е върнала във Вавилон, капитан Натаниъл Гроув тръгна от Троя заедно с Бен Батсън.

Евмений, все още хилиарх в двора на капризния и непредсказуем Александър, ги посрещна при Вратата на Ищар.