Артър Кларк - Първородните

Една не сваляше поглед от космоелеватора.

— Но откъде черпи захранване? Не виждам лазерни инсталации в основата.

— Защото няма лазерни инсталации. Няма енергоизточник — използва се само земното въртене. Една, това не е точно космоелеватор. По-скоро е сифон.

Очите на Една се разшириха от изненада.

Орбиталният сифон бе продължение на концепцията за космоелеватор и се базираше на някои особености в механиката на елеватора. Отвъд точката на геосинхронна орбита центробежните сили изтласкваха масивните предмети далече от Земята. Идеята на сифона бе да впримчи тази особеност, да остави на товарите да се отдалечат в космоса, но в процеса да засмуква нови товари от земната повърхност. По същество енергията на земното въртене се превръщаше в постоянен поток от натоварени платформи.

— С други думи, отпада необходимостта от външна енергия — каза Една. — Учила съм го в университета. Проблемът е, че проклетото нещо трябва да се захранва непрестанно — необходима ти е цяла армада от камиони, работещи денонощно, за да поддържат потока на товара. Но след като става въпрос за прекарване на морска вода…

— Нарекохме го Бимини — прекъсна я Бела. — Мисля, че името е подходящо. Навремето индианците разказали на Понс де Леон за фонтан на младостта на остров на име Бимини. Той така и не го открил, но пътем се натъкнал на Флорида…

— Фонтан на младостта?

— Фонтан от земна вода, който ще върне младостта на другите светове. Първо Луната, после Венера. Една, исках това да бъде демонстрация пред космическите, че намеренията ни са сериозни. Зная, че процесът ще отнеме няколко века, но за първи път даваме шанс на процеса на тераформиране. И дори Земята да намали нивото на световния океан с някакви си сантиметри и да забави едва забележимо въртенето си, това, струва ми се, е малка жертва, за да се спаси цял един свят, нали?

— Мамо, мисля, че си полудяла. Но идеята е величествена. — Една я прегърна и я целуна.

Обади се Талес:

— Бела, свързвам се с теб по затворен канал. До максималното сближаване с К-бомбата остава една минута…

Затворен или не, новината се разпространяваше бързо. Настъпи мълчание, което обхвана тълпата на покрива и множеството долу. Изведнъж настроението се промени, лицата станаха мрачни, напрегнати. Една взе Теа от Джон Метернес и я прегърна. Бела сграбчи ръката на дъщеря си и я стисна.

Всички вдигнаха погледи към яркото небе.

Изборът беше направен. Бомбата вече гледаше напред, към крайната точка на своята нова траектория.

Синият, кипящ от живот свят, с неговите хора, оставаше назад.

Като всяка достатъчно усъвършенствана машина, К-бомбата до известна степен бе разумна. И замръзналата й душа изпита известно съжаление, когато, половин година след като подмина Земята, тя се заби в пясъците на Марс и мислите й секнаха завинаги.

Прахът бе твърде много дори тук, в Хелеспонт на Марс, музея за прах на Слънчевата система.

Ели фон Девендър управляваше всъдехода покрай сухите речни брегове и по ниските дюни, а Мира се опитваше да гледа през илюминатора. Бяха в южното полукълбо на Марс и се приближаваха към Хелеспонтските планини, верига ниски хълмове недалеч от западния ръб на басейна Хелас. Колелата на всъдехода вдигаха огромни прашни облаци, които се сипеха върху стъклата и намаляваха видимостта до нула. Дори инфрачервените камери и радарът бяха безполезни в тези условия.

Мира познаваше достатъчно добре космическите технологии и знаеше, че може да има пълно доверие на машината — всъдеходът знаеше къде отива. Но това бе в разрез с инстинктите й да се носи напред слепешката.

— Не може да забавим — подхвърли Ели, сякаш прочела мислите й. — Нямаме никакво време. — Тя прелистваше астрономическата информация и дори не поглеждаше през илюминатора. Нищо чудно, след като имаше важна задача — да разбере какво е направила К-бомбата на Марс след падането си на повърхността преди пет месеца. Самият сблъсък не бе причинил почти никакви щети, но бе посял семето на квинтесенцията, което скоро щеше да разруши напълно Червената планета.

— Уф, какъв прахоляк! — възкликна Мира. — Не очаквах такова нещо дори на Марс.

Ели повдигна вежди.

— Мира, този район е прочут с това, че тук се зараждат почти всички мощни прашни бури. Не го ли знаеше? Е, вече го знаеш. Нали си даваш сметка, че трябва да бързаме?

Права беше. Откакто всички очакваха най-сетне да оповестят лошата новина за Марс, погледите на цялото човечество бяха фиксирани върху планетата и нейните обитатели. Едни съчувствени, други злобни, в зависимост от гледната точка. И от всички трескави дейности в подготовката на окончателната евакуация на цял един свят, нито една не бе привлякла повече вниманието от „търсенето на съкровища“, както го бе нарекъл роденият циник Юрий.