Невена Паскалева - Тайната на синия дим

„Запазете си час още другата седмица. Помнете, че сте част от Обединената църква и виден неин представител. Ако държите да си запазите позицията, погрижете се за себе си.“

„Ще се погрижа, не се съмнявай, къртицо!“, помисли сега Боян и ръката му бясно заудря с бъркалката по тигана. Изключи котлона и блъсна тигана настрани. Стисна слепоочията си с ръце и за миг остана неподвижен. После се втурна в хола, с изненадваща за килограмите му скорост. Босите му крака потънаха в мекия килим. Отвори рязко капака на пианото. Тръшна се на стола и затвори очи. Пръстите на дясната му ръка се плъзнаха по лъскавите клавиши.

Огън. Огън. Когато има огън, не го потушавай. Разгори го още.

Разгори го.

Боян започна да натиска клавишите на пианото. Отначало предпазливо. Ре. Ре диез. Ди диез. Фа. До. До бемол. И после пак. И пак. Нагоре, надолу. Нагоре, надолу. Сол. Фа бемол.

Пръстите му забързаха, станаха по-уверени. Накъсаните звуци постепенно се сляха, зазвучаха като мелодия. Рязка. Отчетлива. Страшна.

По едно време Боян се спря и повтори композицията отначало. После трети път. После посегна и взе нотната тетрадка от поставката. Започна да записва. Не ползваше компютърни програми за бележките си, винаги пишеше на ръка. До този момент го ценяха достатъчно, за да го снабдяват с този крайно ценен и рядък продукт на съвременното общество — хартията.

Писа ноти, докато по челото му не изби пот, а навън отново не зазвъняха камбаните за молитва. Той се откъсна с мъка от тетрадката. Със сподавена ругатня навлече палтото си от коридора.

Когато молитвата свърши, се върна в кухнята и стрелна поглед към масата. Закуската му бе изстинала. Изяде я без обичайния апетит. Бе погълнат от мелодията, която продължаваше да се върти в ума му. Тя непрестанно нарастваше и се допълваше, като река, събираща поточета от всяко кътче, през което минава.

„Остави я. Проклета да е и тази музика. Какво се занимаваш? Утре няма да си жив.“

„Ще се занимавам. Това не е за тях. Това е за мен. За този, който ще го разбере, когато го намери. Може би целта на тетрадката е да стигне точно там, където отивам тази вечер.“

Боян писа и свири през целия ден. Не хапна почти нищо. Отдавна не бе получавал такова вдъхновение. По принцип пишеше музика рутинно, без да влага емоция и благодарение на интелекта си, успяваше да скалъпва прилични композиции, които се приемаха в църквата. Но сега беше друго. Тялото му тръпнеше, също като деня, в който се натъкна на потребителя василборев 204 във форума за здравословно хранене. Сърцето му биеше със сила, която сигурно му помагаше да изгори повече калории от неколкоседмични тренировки във фитнеса. Не спираше да се поти и да трие челото си с ръкава на фланелката.

Най-сетне, към шест вечерта, реши, че е готов.

Облече се грижливо, така че да не предизвика подозрение. За камуфлаж, приготви пазарската си чанта и сложи вътре списъка с храни, препоръчан от ръководителите на платформата за здравословно хранене. Докато нагласяше шапката си пред огледалото, си повтори наум адреса — улица „Железарска“ 5. Тази бе улицата, написана в коментара от василборев 109 , член на същата платформа за здраве. Преди четири дни, докато дискутираха във форума ползите от суровите зеленчуци, този потребител бе пуснал странен коментар:

„Също може да намерите покой на улица «Железарска» 5.“

Нищо повече. На пръв поглед се връзваше с темата за духовния мир, която обсъждаха в този момент — покрай зеленчуците — но на Боян въпреки това думите му бяха прозвучали особено. Вероятно бе някоя от молитвените сбирки, които се организираха от доброволци къде ли не из града. Все пак по-късно той провери адреса на картата. Оказа се, че улицата се намира в Затворения квартал.

Дълго време бе стоял, без да може да проумее случилото се. Нелегален коментар с престъпна цел, на това ли беше свидетел? Вместо да докладва на администраторите на здравната платформа за откритието си, той намери съвременен речник на уличния жаргон и пусна в търсачката израза „намирам покой“. Отговорът, който излезе, накара бузите му да пламнат.

„намирам покой“ — получавам сексуално удовлетворение, бивам физически задоволен. Пр. Изразът е забранен за употреба сред Законните и може да бъде чут само сред жителите на затворени квартали.

Веднага затвори речника. Освен че имаше камери в дома си, бе наясно, че следят и цялата му интернет комуникация. Можеше да се измъкне с обяснение за търсенето на подобни изрази в речника, но не и ако го държеше твърде дълго отворен. Не и ако задълбаеше по темата.