Майкъл Крайтън - Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Възседнахме отново и яздихме всеки ден от полунощ до времето за следобедна молитва, като забързвахме, след като слънцето преполовеше пътя си, и после спирахме. И като пътувахме така в продължение на петнайсет нощи, достигнахме до голяма, осеяна с високи скали планина. И там имаше извори, излизащи на струи от скалите, и водата се събираше на вирове. И след като прекосихме това място, пристигнахме при турското племе, наречено Огузи.

Огузите са номади и къщите им са от кече. Живеят известно време на едно място и после продължават към друго. Поселищата им са доста разхвърляни, съгласно номадските обичаи. Въпреки че водят трудно съществувание, те са като заблудени магарета и не се уповават на Аллах. Наместо да се молят, наричат Господ главатарите си. Когато някой от тях се съветва с главатаря си за нещо, той казва: „Господи, какво да направя за това или онова?“

Съветват се за делата си само помежду си. Чувал съм ги да казват: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“, но го казват само за да се доближат до правоверните, а не защото го вярват.

Огузите наричат владетеля си Ябгу и всеки, който заеме тази длъжност, приема това име. Неговият пръв подчинен се нарича Кударкин и така всеки пръв подчинен на всеки главатар също се нарича с това име.

Огузите не се мият нито след голяма, нито след малка нужда, нито след като изпразнят семето си, нито при други случаи. Гледат да не се докосват до вода, особено през зимата. Никой търговец или друг мохамеданин не може да се умие както повелява Коранът в тяхно присъствие, освен през нощта, когато не го виждат. Щом видят някого да се мие, обзема ги гняв и казват: „Този човек иска да ни прати проклятие, защото потапя тялото си във вода“, и го карат да плаща глоба.

Никой мохамеданин не може да влезе в земите им без някой Огуз да се съгласи да му стане домакин, в чийто дом да живее и комуто да носи дрехи от ислямските земи и за съпругата му пипер, просо, стафиди и ядки. Когато мюсюлманин пристигне при домакина си, същият издига шатра за него и му докарва овце, за да може правоверният сам да си ги коли. Турците никога не колят; те бият овцете по главата, докато ги умъртвят.

Жените на огузите не се забулват нито пред собствените си, нито пред чуждите мъже, нито прикриват тялото си пред когото и да било. Веднъж спряхме при един турчин и бяхме насядали в шатрата му. Жена му също беше при нас. Както си говорехме, тя вдигна полата си и се почеса по срамните части, без изобщо да се крие. Ние забулихме лицата си и казахме: „Боже прости“. Съпругът се засмя и рече на преводача: „Кажи, че им ги показваме, за да ги видят и се засрамят, но не могат да ги получат. Така е по-добре, отколкото да бъдат скрити, но въпреки това достижими.“

Прелюбодеянието е непознато между тях. Когото хванат в прелюбодеяние, разкъсват го на две. Това се прави така: събират клоните на две дървета и го връзват за тях, след което освобождават дърветата и човекът, завързан за клоните, бива разкъсан на две.

Педерастията се смята от турците за ужасен грях. Веднъж пристигнал един търговец и негов домакин бил Кударкин. Търговецът останал за по-дълго време, защото щял да купува овце. Домакинът имал младо момче, още безбрадо, и гостът все гледал да го дръпне настрана, докато накрая го убедил да удовлетвори мерака му. Домакинът обаче точно в този момент влязъл в стаята и ги хванал да вършат най-забраненото. Турците искали да убият и търговеца, и момчето за това престъпление. Но след дълги молби на търговеца му позволили да се откупи. Той платил на домакина си четиристотин овце за това, което направил на сина му, и побързал да напусне земите им.

Всички турци скубят космите на лицето си, без мустаците.

Брачните им обичаи са такива: мъжът поисква ръката на жена от друго семейство срещу такава и такава цена. Цената обикновено се плаща в камили, впрегатни животни и други неща. Никой не може да вземе жена, без да изпълни задължението, за което се е договорил с мъжете от семейството. Ако си е платил, идва без много шум, влиза в дома й и я взема в присъствието на баща й, майка й и братята й, без те да му пречат. Ако умре мъж с жена и деца, тогава най-възрастният от синовете му взима за съпруга жената, стига тя да не му е майка.

Ако турчин се разболее и има роби, то те се грижат за него и никой от семейството му не го доближава. За него се разпъва отделна шатра, настрани от другите, и той не я напуща, докато не оздравее или умре. Ако е роб или беден човек, те просто го оставят в пустинята и продължават пътя си.