Майкъл Крайтън - Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Очевидно групата на Ибн Фадлан пътува на север и пътуването се налага да бъде спряно, за да премине зимата.

Престоят ни в Гюргания се оказа продължителен. Останахме там част от месеца Рагаб (ноември) и през целия Сабан, Рамадан и Саввал поради големия студ. И наистина, разказваха за двама души, които с камили събирали дърва в горите. Понеже забравили да си вземат огниво и подпалки, наложило се да прекарат нощта без огън. Когато се събудили на сутринта, намерили камилите премръзнали до смърт.

Пазарът и улиците на Гюргания бяха съвсем пусти поради студа. Човек можеше да обикаля с часове и да не срещне жива душа. Веднъж, след като ходих на баня, влязох вкъщи и погледнах брадата си в огледалото — беше станала на буца лед и се наложи да я размразявам пред огъня. Прекарвах ден и нощ в къща, построена във вътрешността на друга, под разпъната турска шатра от кече, самият аз увит в безброй дрехи и завивки от кожа и въпреки това бузите ми често замръзваха за възглавницата нощем. Студът беше толкова силен, че видях как земята се разпуква и големи, стари дървета се цепят на две.

Някъде към средата на месец Саввал на годината 309 (февруари 922) времето започна да се променя, ледът по реката взе да се разтапя и ние си набавихме необходимите вещи за пътуването. Закупихме турски камили и лодки от камилска кожа, подготвяйки се за реките, които трябваше да прекосим по пътя през страната на турците. Събрахме запаси от хляб, просо и солено месо за три месеца. Познатите ни в града ни обясниха какви дрехи да вземем и ни разказаха за изпитанията, които ни очакват. Думите им звучаха страховито и ние мислехме, че преувеличават, но когато пътуването остана зад нас, осъзнахме, че сме преживели много повече от чутото преди това.

Всеки от нас беше облечен в куртак, върху него палто, върху това наметало и най-отгоре бурка. На главите си носехме шапки от кече, от които се виждаха само очите. Краката ни бяха обути в прост чифт долни гащи и върху тях панталони, а най-отдолу домашни пантофи и върху тях друг чифт ботуши. Качени на камилите, не можехме изобщо да мръднем поради всичкото това облекло.

Съдията, мюфтията и слугите, пътуващи с нас от Багдад, решиха да останат, страхувайки се да пътуват през тези негостоприемни земи, и ето че моя милост, султанският пратеник, зет му и двама оръженосци, Такин и Барс, трябваше да продължим. 1 1 Точният брой и състав на групата на Ибн Фадлан остават неустановени през целия ръкопис. Дали тази очевидна небрежност е резултат от презумпцията, че читателят е запознат с устройството на един керван или е следствие на изгубени страници, не може да се каже. Вероятно роля играе и обществената йерархия, тъй като Ибн Фадлан никога не споменава повече от няколко имена, докато в действителност групата му вероятно е наброявала сто и повече души и два пъти по толкова коне и камили. Просто той в буквалния смисъл не брои робите, слугите и по-маловажните членове на кервана.

Керванът беше готов да потегли. Наехме за водач един местен жител на име Клавус. След това, уповавайки се на всемогъщия Аллах, в понеделник, третия ден на месеца Дулкада на годината 309 (3 март 922 г.), напуснахме града Гюргания.

Същия ден спряхме да пренощуваме при крепостта, наречена Замган — входната врата към земята на турците. На следващата сутрин рано продължихме до Гит. Тук падна толкова дълбок сняг, че камилите затъваха до коленете и се наложи да спрем за два дни. След това влязохме направо в земята на турците и бързо се запридвижвахме по голата и равна степ, без да срещнем жива душа. Яздихме десет дни и забравихме преживените студени месеци в Шварезм, защото те изглеждаха като летен ден пред ужасния студ и непрестанните снежни бури, които ни съпътстваха, и почти бяхме на път да се откажем.

През един от най-студените дни оръженосецът Такин яздеше до мен и до него един от турците, който му говореше на турски, и тогава Такин се засмя и ми каза:

— Виж какво казва този турчин: „Какво ли иска Бог от нас, та ни убива с този студ? Само да знаехме, щяхме да му го дадем.“

И тогава аз отвърнах:

— Речи му, че просто трябва да каже: „Няма друг Бог освен Аллах.“

Турчинът се засмя и отговори:

— Ако знаех как, щях да го кажа.

И тогава стигнахме до гора и намерихме достатъчно сухи дърва и спряхме. Запалихме огньове, затоплихме се и съблякохме дрехите си, за да изсъхнат.

Явно керванът е достигнал до по-топли области, тъй като в ръкописа повече не се споменава за тежки студове.