Майкъл Крайтън - Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Писмото на Иилтавар, султан на Сакалиба, пристигна при Повелителя на правоверните, ал-Муктадир, и в него султанът искаше да му бъде проводен човек, който да го изучи в правата вяра и да го посвети в законите на Исляма; който ще построи за него джамия и издигне храм, откъдето истинското слово ще достигне до всички краища на държавата му и ще направи от поданиците му правоверни мюсюлмани; а също и за съвет при устройството на укрепления и защитни работи. И той умоляваше Халифа да стори това. И посредник в това дело беше Дадир ал-Хурами.

Повелителят на правоверните, ал-Муктадир, не беше силен и справедлив халиф, а податлив на удоволствия и ласкателните слова на приближените си, които го правеха на глупак и силно се присмиваха зад гърба му. Аз не вземах участие в това, но все пак халифът не ме обичаше особено поради следната причина.

В Града на Мира живееше възрастен търговец на име ибн-Карин, богат във всички неща, но беден откъм щедро сърце и любов към хората. Той ревниво пазеше както златото си, така и младата си жена, която никой не беше зървал, но за чиято невиждана хубост всичка говореха. Един ден халифът ме изпрати да му занеса писмо и аз се появих пред къщата на търговеца, като настоявах да ме пуснат, показвайки свитъка и печата. И до ден-днешен не знам доколко важно беше посланието, но сега това няма значение.

Търговецът го нямаше, беше на път извън града по работа. Обясних на вратаря, че трябва да изчакам завръщането му, защото халифът ми беше наредил да го предам от моите само в неговите ръце. Вратарят ме пусна в къщата, което отне доста време поради безбройните резета, ключалки, мандала и катинари, присъщи на дома на всеки скъперник. Най-после ме въведоха вътре, където прекарах цял ден в очакване, като все повече огладнявах и ожаднявах и никой от прислугата на този скъперник не ми предложи даже глътка вода.

В горещината на следобеда всичко наоколо утихна, слугите заспаха, мен също ме обори дрямка и тогава пред очите ми се появи бяло видение, една млада и красива жена, явно съпругата, която никой не беше виждал. Само с жестове, без да говори, тя ме отведе в друга стая и заключи вратата. Там тя ми се отдаде веднага, без да има нужда от насърчение — съпругът й беше стар и, без съмнение, пренебрегваше плътските радости. И така, следобедът се изниза бързо в приятни занимания, докато не дочухме шума от завръщането на домакина. Съпругата скочи начаса и си отиде, без да е казала и дума през цялото време, като ме остави да се обличам и оправям набързо дрехите си. Със сигурност щях да бъда заловен на местопрестъплението, ако не бяха същите тези ключалки и резета, които възпрепятстваха влизането на скъперника в собствената му къща. Въпреки забавянето той все пак ме завари във вътрешната стая и ме изгледа с подозрение, като ме запита защо съм там, а не в двора, където подобава да чака един вестоносец. Аз отговорих, че съм бил гладен и изтощен от горещината и съм влязъл да потърся нещо за ядене и защита от следобедното слънце. Това беше късокрака лъжа, на която той не повярва, и по-късно се оплака на халифа. Убеден съм, че ал-Муктадир вътрешно се е забавлявал със случката, но за пред двора трябваше да се направи на строг. И когато господарят на Сакалиба поиска да бъде изпратена мисия от Багдад, същият този презрян мизерник ибн-Карин настоя да изпратят мен и така стана.

Нашата група се състоеше от пратеника на сакалибския султан, наречен Абдала ибн-Басту ал-Хазари, досаден и празноглав човек, отдаден на непрестанно пустословие, а също и двама водачи — Такин ал-Турки и Барс ал-Саклаби — и, разбира се, моя милост. Носехме дарове за султана, за съпругата му, за децата му и за неговите военачалници. Носехме също и някои лекове, за които се грижеше Саузан ал-Рази, и това беше нашата група.

И ето, в четвъртък, на единадесетия ден от месеца Сафар, в годината 309 (21 юни 921 г.), ние потеглихме от Града на Мира (Багдад). Спряхме за един ден в Нараван и оттам продължихме бързо до ал-Даскара, където спряхме за три дни. След това продължихме направо и без никакви отклонения достигнахме Хулван. Там останахме два дни. Оттам стигнахме Кирмизин и отново останахме два дни. Потеглихме и не спряхме, докато не достигнахме Хамадан, където престояхме три дни. После продължихме до Сава и там спряхме за два дни, после до Раи, за да изчакаме Ахмад ибн-Али, брата на ал-Рази, който беше в Хувар ал-Раи. На единайсетия продължихме до Хувар ал-Раи и там останахме три дни.

Настоящият абзац дава представа за Ибн Фадлановия метод на описание на пътешествието. Почти една четвърт от ръкописа звучи по този начин, просто се изброяват имена на селища и се съобщава броят на дните, прекарани в тях. Болшинството от тези текстове за изпуснати.