Майкъл Крайтън - Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Всяко западноевропейско дете е надлежно обучавано, че Близкият Изток е „люлката на цивилизацията“ и първите цивилизации са се зародили в Египет и Месопотамия, подхранвани от реките Нил или Тигър и Ефрат. Оттам цивилизацията се разпространила към Крит и Гърция, след това Рим и след това, най-сетне, към варварите на Северна Европа.

Какво са правили тези варвари в очакване на пристигането на цивилизацията, не се знае, а и рядко някой поставя този въпрос. Обикновено акцентът лежи върху процеса на разпространение, обобщен от покойния Гордън Чайлд като „просвещаването на европейското варварство от страна на цивилизования Ориент“. Съвременните учени подкрепят тези възгледи, както са ги подкрепяли римските и гръцките им предшественици. Джефри Биби заявява: „Учените от Запада и Юга преценят историята на Северна и Източна Европа с предразсъдъците на хора, определящи себе си като «цивилизовани» и високомерно наричащи другите «варвари».“

От подобна гледна точка скандинавците са, очевидно, най-отдалечени от извора на цивилизацията и, по силата на логиката, последни са я придобили. Това надлежно ги класифицира като последните останали варвари, дразнещия трън в хълбока на цяла Европа, която се опитва да попие разума и цивилизацията на Изтока.

Бедата е, че този общоприет поглед към европейската предистория до голяма степен беше опроверган през последните петнадесет години. Развитието на въглеродни методи за точно определяне на възрастта на археологическите находки направи на пух и прах традиционната хронология, подкрепяща старите възгледи за едностранния път на цивилизацията. Вече е безспорно, че в Европа са били издигани огромни каменни гробници още преди египтяните да построят пирамидите. Стоунхендж се оказва по-стар от Микенската цивилизация, а металургията в Европа може и да предшества развитието на металодобивни и металообработващи умения в Гърция и Троя.

Мястото на тези открития все още не е намерено в контекста на историята, но вече е напълно невъзможно да се гледа на жителите на предисторическа Европа като на диваци, лениво очакващи благата на източната цивилизация. Напротив, в Европа изглежда са притежавали организационните умения да обработват огромни каменни блокове, както и впечатляващи астрономически познания, способствали за построяването на Стоунхендж, първата обсерватория в света.

Това налага европейските предубеждения относно цивилизования Изток да се поставят под съмнение, както и цялостният възглед за „европейското варварство“. Предвид това тези „варварски отломки“ — викингите — придобиват ново значение и известните нам факти за скандинавците от десети век могат да бъдат преразгледани.

Преди всичко, тогавашните жители на Европа определяли пристигащите от Север мореплаватели с общото име „викинги“, но никой не осъзнавал, че те са от различни племена и принадлежат към различни феодални държави и княжества. Европейците просто ги приемали като обща маса кръвожадни варвари, дошли от мрачния, непознат, далечен и необятен Север — Скандинавия е по-обширна от Португалия, Испания и Франция, взети заедно. Освен това смесването на търговия и пиратство — викингите не правели съществена разлика — практикувано от тези дръзки мореплаватели и воини, фактически е било основно занимание на болшинството други мореплавателски народи — от древните гърци до британците от времето на Елизабет, нищо ново за историята.

Всъщност за народ, лишен от цивилизованост, чието „… усещане за бъдещето никога не се простира… отвъд следващата битка“, поведението на викингите е забележително постоянно и целенасочено. Те поддържат широко развити търговски отношения от най-ранното Средновековие — арабски монети са се появили в Скандинавия още през 692 г. и през следващите четири века викингските пиратстващи търговци или търгуващи пирати успели да стигнат на запад до Нюфаундленд, на юг до Сицилия и Гърция (където изрязали с чук и длето собствени знаци върху лъвовете от остров Делос) и на изток до Уралските планини в Русия, където се свързвали с керваните, пътуващи по Пътя на коприната към Китай. Викингите никога не са имали намерение да строят империя и, съгласно популярното мнение, влиянието им из тези обширни територии е мимолетно. И все пак не толкова мимолетно, за да има в Англия множество географски названия от скандинавски произход, а в случая с Русия да дадат самото име на нацията — от викингското племе Рус. Колкото до по-дълбокото отражение на тяхната езическа жажда за живот, неукротима енергия и система от ценности, ръкописът на Ибн Фадлан доказва до каква степен множество типични викингски принципи са се запазили и до днес. Между мисленето на нашите съвременници и това на викингите от края на миналото хилядолетие съществуват безброй поразителни прилики, а в техния начин на живот има нещо изключително привлекателно за нас.