Майкъл Крайтън - Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

И Тархан проговори:

— Такова нещо никога не сме виждали досега, пратеник на Султана да минава през нашите земи, откакто ние и нашите предци сме тука. Аз мисля, че Султанът иска да ни изиграе някакъв номер. Всъщност тези мъже са изпратени при хазарите да ги насъскат срещу нас. Най-добре да ги посечем и да вземем всичкото им имане.

А другият съветник каза:

— По-добре да вземем всичко и да ги оставим голи да си вървят откъдето са дошли.

А третият се обади:

— Не, имаме наши пленени при хазарите, по-добре да ги разменим с тези.

И те продължиха да обсъждат помежду си съдбата ни цели седем дни и ние чакахме, ни живи, ни умрели, докато най-сетне се съгласиха да отворят пътя и да ни пуснат да минем. Ние дадохме на Тархан почетни дарове — два кафтана от Мерв, а също пипер, просо и хляб.

И продължихме напред, докато стигнахме реката Багинди. Тук извадихме лодките от камилска кожа, разгънахме ги и прехвърлихме товара от камилите в тях. Всяка лодка, освен товара, носеше и по пет-шест души. Като използвахме брезови клони наместо гребла, ги спуснахме във водата, която въртеше лодките и ги влачеше надолу по течението, но накрая успяхме да прекосим. Конете и камилите просто преплуваха.

Абсолютно е наложително, когато се преминава река, да се изпрати въоръжен отряд преди останалия керван, за да се устрои отбранителен пост срещу нападенията на башкирите, докато преплува основната част.

Така преминахме реката Багинди, и после реката, наречена Гам, по същия начин. След това Одил, след това Адрън, след това Варс и после Ахти и Убна, и всички те са големи реки.

Тогава пристигнахме при печенегите, които бяха разположили лагера си край спокойно езеро, голямо като море. Те са силни, тъмнокестеняви хора, и мъжете им бръснат брадите си. Те са бедни, за разлика от огузите, между които съм виждал хора да имат до 10 000 коня и до 100 000 овце. Бяха толкова бедни, че останахме при тях само един ден.

Потеглихме и достигнахме реката Гаи. Това беше най-голямата, най-буйна и най-бърза река от всички досега. С очите си видях как една от кожените лодки се обърна и всички в нея се издавиха. Много от хората ми загинаха, както и част от конете и камилите. Това беше трудно преминаване. Продължихме, и няколко дни по-късно прехвърлихме реката Гаха, после Азн, после Багаг, после Смур, после Кнал, Су и накрая Киглу. След дълъг път достигнахме земята на башкирите.

Ръкописът от Якут съдържа кратко описание на престоя при башкирите. Много учени поставят под въпрос автентичността на тези пасажи. Разказът е мъгляв и отегчителен, състои се главно от списъци на срещнатите военачалници и благородници. Сам Ибн Фадлан добавя, че за башкирите не си заслужава да се пише, едно твърде нехарактерно твърдение от страна на такъв неуморимо любопитен пътешественик.

След известно време напуснахме земята на башкирите и прекосихме реките Гермсан, Урн, Урм, после Втиг, Нбаш, и после реката Гавсин. Реките, които споменавам, се намират на два, три, до четири дни път една от друга. И тогава достигнахме до земята на българите, която започва от брега на реката Волга.

Със собствените си очи видях как нордмените 4 4 Думата, използвана в този случай от Ибн Фадлан, е Рус, името на племето, срещнато там от него. В течение на текста той нарича понякога скандинавците с техните племенни имена или използва името „варангийци“ като общо име. Съвременните историци употребяват термина „варангийци“ само за означение на скандинавските наемници, използвани във Византийската империя. За да се избягнат недоразумения, в този превод ще бъде използван терминът „нордмени“. пристигнаха с нещата си и как построиха лагера си край Волга. Никога не бях виждал люде толкова грамадни. Високи са като палмови дървета, и са със здрава и червендалеста кожа. Не носят нито камизоли, нито кафтани, а мъжете им са облечени в роби от груб плат, заметнати от едната страна така, че едната ръка да остава свободна.

Всеки от тях носи бойна брадва, кинжал и меч и никъде не мърдат без всички тези оръжия. Мечовете им са широки, с вълнообразни линии и от франкска направа. От ноктите на ръцете до врата си всеки мъж е татуиран с образите на дървета, живи същества и други неща.

Жените им носят на гърдите си малки кутийки от желязо, мед, сребро или злато в зависимост от богатството и състоянието на съпрузите си. За кутийката има захванат пръстен и върху него кинжал. Шиите си украсяват със сребърни или златни синджири.