Алън Кол - Вихър

— Спасени сме — оповести един джохианец.

— Знаех си, че Императорът няма да ни изостави — каза друг.

Някой извика от покривите:

— Корабът се насочва към имперското посолство.

Магията се разтури и тълпата, като се смееше и подвикваше от радост, се устреми след кораба.

„Виктори“ се носеше бавно над паважа. Зад него улицата внезапно се запълни с море от същества. Богази и джохианци, суздали и торки, всички се бяха смесили, шегуваха се и се поздравяваха едни други.

Хиляди други същества се показваха от прозорците на високите сгради и приветстваха „Виктори“ във величествения му полет.

Навсякъде из Джохи — всъщност навсякъде из купа — съществата прекъсваха заниманията си и се устремяваха да видят пратеника на Императора.

По времето, когато корабът достигна имперското посолство, имаше буквално милиони създания, заобикалящи обширните му, затворени с порти земи. А имаше още милиарди, които гледаха предаваното от новинарските екипи.

Всички конфликти бяха преустановени.

Вътре във „Виктори“ Стен приглади дрехите си. Синд прокара пръсти през косата му, като намести няколко кичура.

Алекс погледна към екрана и видя огромната тълпа, която ги очакваше вън.

— Ти си скапан вълшебен свирач, млади Стен — каза той.

— Не го казвай — помоли го Стен. — На него са му платили в плъхове. Или в домашни маймуни, и не знам кое е по-лошото.

Член на екипажа даде необходимите команди. Вратата на кораба се разтвори. Стен усети полъха на свежия въздух по лицето си. Чу изтракването на рампата, спуснала се до земята.

— Добре — заяви той. — Сега нека копелетата да дойдат.

И пристъпи навън сред буря от овации.

— Никога не съм бил човек, който да убие пратеника си за това, че носи лоши новини — заяви Вечният император.

— Вярно е, сир — отговори Стен.

— В този случай обаче — продължи Вечният император — е добре, че те познавам от толкова дълго време.

— Да, сир — отново потвърди Стен.

— Разбираш ли, че не съм доволен?

— Да, ваше величество — сведе глава Стен. — Напълно…

Холообразът на Императора се стопи, когато той се отправи към старинния поднос за напитки в кабинета си и си наля два пръста скоч.

— Имаш ли нещо за пиене там? — попита Императорът отнесено.

— Да, сир — отвърна, Стен. — Сметнах, че ще е най-добре да си донеса собствени припаси.

Тъй като схвана намека, измъкна бутилка скоч от бюрото на предишния посланик и си наля питие. Императорът вдигна чашата си.

— Бих пожелал объркване на враговете ни, но ако се объркат още малко, всички ще потънем в дракх.

Въпреки всичко отпи. Стен го последва.

— Знаеш, че няма начин да запазя това в тайна.

Стен не отговори. В действителност това не беше въпрос.

— Вече има вести в медиите, които загатват за растяща криза в Алтайския куп. Почакай да разберат само колко лоши са нещата наистина.

Императорът повторно напълни чашата си, докато размишляваше.

— Истинската неприятност е, че имам да договарям някои ключови спогодби. Спогодби, които зависят от силното доверие в Империята. И най-малкият знак за пропукване в структурата, която съм възстановил, ще прати тези спогодби по дяволите. А когато това се провали… Много други неща се поставят под съмнение.

Стен въздъхна.

— Иска ми се да можех да обрисувам по-оптимистична картина, ваше величество — каза той. — Но това е вероятно най-заплетената задача, която съм изпълнявал за вас. А дори не съм започнал да я изпълнявам.

— Наясно съм с това, Стен — кимна Императорът. — Каканът просто е избрал лошо време, за да умре.

Той допи чашата си.

— Сигурен ли си, че някой не му е помогнал да се отправи към оня свят?

— Прегледах всички доклади — отвърна Стен. — От тях става ясно как и защо е умрял. Страдал е от аневризъм. Някоя от артериите се е пръснала. Единственото нещо, за което не съм сигурен, са обстоятелствата. — Стен си мислеше за твърденията на Мениндер, че е имало тържествена вечеря в чест на Какана. — Лично аз не смятам, че има толкова голямо значение. Ако е съществувал някакъв заговор… е, от това, което видях, не би било нещо необичайно.

— Съгласен съм — кимна замислено Императорът. — Всъщност, ако нямаше следи от конспирация, щях да се настроя доста подозрително. Добре, да оставим обстоятелствата настрана, засега.

— Да, сир — поклони се леко Стен.

— Ето какво трябва да направим — продължи Императорът. — Трябва да овладеем бързо положението. Щом цялата Империя ще ни гледа, не искам някой да си помисли, че няма да проявя решителност в този случай. Ще се намерят такива, които ще говорят, че съм се издънил. Други ще кажат, че съм загубил способностите си… откакто се върнах. А ще има и такива, които просто ще се надяват, че съм се размекнал, за да могат да създават неприятности. Така че, като имам предвид всичко това, искам да определя начина, по който да се подходи от самото начало… И той е следният. Ако някой, когото не харесваме, се опълчи, го покоси. Издигаме ново правителство. Веднага. С моята пълна подкрепа. След като това стане, никакви възражения повече. Поне не такива, които да достигат до мен. Ако има силни и разгорещени несъгласия с моето решение за Алтайския куп, държа те да бъдат заглушени. Бързо. Независимо от обстоятелствата. Няма да търпя никакви унижения по този повод!