Алън Кол - Вихър

Въздухът се раздра от внезапен рев и надолу се спусна малка вихрушка, като загребваше парчета от отломките, докато се плъзгаше по земята. Със странното поведение на циклоните, големи и малки, тя мина покрай ръба на огромния кратер в центъра на полето. Друга дупка от бомба. Проклета огромна бомба. Дупката беше на мястото, където някога се беше издигала контролната кула.

Торнадото се издигна и изчезна.

— Сега знаем защо никой не ни се обади — отбеляза Стен. — Всички са твърде уплашени. Не искат да бъдат забелязани.

— Но пък всички слушат — вметна Алекс.

Стен кимна.

— Чакат да разберат кой ще победи.

Нажежена светкавица разцепи небесклона. После отекна оглушителен гръм.

Гурките вдигнаха миниуилигъните си. Нещо — или някой — идваше. Стен успя да различи дребна фигура, която си проправяше път покрай руините на контролната кула. Синд и нейните съгледвачи? Не. Те бяха докладвали от друга посока.

— И все пак идва един от тях — каза Алекс.

— Може би диригентът на оркестъра.

Постепенно малката фигура стана по-голяма. Стен успя да различи нисък, широкоплещест човек, който се потеше обилно в жегата. Като подръпваше тромаво подгизналите си дрехи, мъжът вървеше бавно напред. С лявата си ръка уморено размахваше импровизирано бяло знаме.

— Пуснете го да мине — нареди Стен на гурките.

Те разтвориха редиците си и мъжът докуцука облекчено до Стен. Свали античните си очила. Избърса ги със знамето. После ги сложи обратно. Погледна към Стен със странно уголемените си кафяви очи.

— Надявам се вие да сте посланик Стен — каза той. — И ако наистина сте, дълбоко съжалявам за нескопосания прием.

Той погледна към бомбените кратери.

— Ау. Явно наистина са го направили.

После се обърна към Стен.

— Вие сте посланикът, нали?

— Аз съм — потвърди Стен.

— О! Простете ми. Жегата обърка бедната ми торкска глава. Аз съм Мениндер. Може би единственият човек, с когото можете да говорите за моите хора.

Той избърса потната си ръка в дрехата и със смутена гримаса я протегна напред.

Стен я стисна. После посочи към разрушените здания.

— Какво е станало?

Мениндер въздъхна.

— Неприятно ми е аз да ви съобщя новината, но Каканът е мъртъв.

Стен трябваше бързо да бръкне в торбата с дипломатически номера, за да обърне зяпването в професионално удивление.

— Какво е станало, по дяволите? — попита Килгър. — И кой уби стария…

— Естествена смърт — увери ги Мениндер. Бързо разкопча яката си. — Аз самият бях там. Видях всичко. Беше ужасно преживяване. Тъкмо се канехме да седнем да… вечеряме, когато Каканът се свлече на масата. Мъртъв. Просто така.

Той щракна с пръсти.

— Имаше ли аутопсия? — полита Стен невъзмутимо.

— Божичко, имаше ли аутопсия?… — замига Мениндер. — Никой не искаше… Искам да кажа, предвид обстоятелствата, сметнахме, че е разумно… Два екипа работиха върху него. И наистина направихме щателен анализ на докладите. Просто за да сме напълно уверени.

Той отново закопча яката.

— Наистина се оказа естествена смърт.

— Кога е погребението? — попита Стен. Смъртта на Какана беше провалила целия замисъл. Императорът нямаше да е доволен.

— Трудно е да се каже. Виждате ли, всички се съгласихме да стигнем до единодушие след последния доклад на главния патолог. Съгласието ни обаче донякъде се разпадна, преди да успеем да поговорим за погребението. — Мениндер посочи бомбените кратери. — Ако разбирате какво искам да кажа.

Стен схвана.

— Не бих искал да обвинявам никого — продължи Мениндер, — но джохианците започнаха всичко. Скараха се помежду си кой да бъде новият Какан. Никой не потърси нашето мнение. Макар да им заявих ясно преди стрелбата, че имам свои виждания по въпроса.

— Естествено — каза Стен.

— Както и да е, когато джохианците изчерпаха обидите си, започнаха да се бият. Всички се спотаихме. После отклонила се бомба падна в средата на торкски квартал. Беше… доста неприятно. Родният ми свят сметна, че е най-добре да изпрати милиция.

— О? — възкликна Стен.

— Само за да защити моите хора. Не за да влиза в конфликт с джохианците.

— И как се развиха нещата?

— Не особено добре — въздъхна Мениндер. — Аз и не смятах, че е възможно. Станаха някои… хм… остри размени, така да се каже.

Стен схвана отлично.

— Разбира се, след като нашата милиция се появи, е, богазите и суздалите решиха, че и те се нуждаят от допълнителна защита.

— Досетих се — оповести Стен. Нещата ставаха от лоши по-лоши.