Алън Кол - Вихър

— Нещо друго? — попита Императорът, Изглеждаше нервен, изгарящ от нетърпение да се заеме с други дела.

— Не, сир.

— Тогава… до следващия ти доклад… — Императорът се приведе напред и натисна някакво копче на бюрото си.

Но докато холографският образ на Стен от залата на джохианското посолство изтъняваше, Императорът бързо провери изражението му. Беше изпълнено с подобаващото уважение. А после Стен се стопи.

Вечният император разсеяно вдигна питието си и отпи, потънал в размисъл. Пълната концентрация беше сред много умения, които бе усвоил през всички тези векове на съществуването си. Отдели на Стен цели пет секунди пълна концентрация.

Беше ли му верен? Без съмнение. И Императорът го беше обсипал с много почести. Но малко същества разбираха колко голям герой е Стен всъщност.

Може би за първи път Императорът осъзна колко е щастлив, че Стен е на негова страна. По някаква причина тази мисъл не беше изцяло успокояваща.

Императорът скъта ядката от неудобство настрани. По-късно щеше да намери мястото й в голямата картина. Освободи ума си от задачата, с която се занимаваше.

Имаше друг мъж, чиято помощ му трябваше. От потайната — и смъртоносна — разновидност. Да. Не трябваше да поема рискове в случая с алтайския въпрос. Никакви рискове.

Предаванията бяха изпълнени с коментари за бляскавото спускане на „Виктори“. Императорските експерти обрисуваха пред медиите драматични картини за пътя на кораба над обзетите от благоговение джохиански тълпи и за триумфалното посрещане, което Стен беше получил при кацането си в посолството.

Наличието на имперския флаг беше оказало успокоителното си въздействие върху злочестите истерични същества в Алтайския куп. Смъртта на Какана се коментира едва впоследствие, с подходящите тъжни; думи от Императора, който скърбеше за загубата на „близък приятел и верен съюзник“.

Последваха допълнителни уверения от ключовите помощници, че редът е бил възстановен и че хората на Императора работят рамо до рамо с местните водачи, за да осигурят организираната смяна на правителството.

Стен въздъхна и изключи с длан екрана, прекъсвайки предаването с подобие на усмивка. Беше очаквал кампанията на Императора за ограничаване на щетите. Която — нямаше никакви изненади — беше изключително ефективна. За съжаление, твърденията на екипите на Императора за ситуацията бяха толкова оптимистични, та Стен се опасяваше, че дори малък гаф може да предизвика пълна катастрофа.

А такова стечение на обстоятелствата той всячески се опитваше да избегне. Стен сведе глава и се замисли за задачите, които го очакваха, и престана да обръща внимание на суетнята на техниците в комуникационната зала в посолството, които работеха под надзора на Алекс. За десети път той започна да се бори с дипломатическата нота. Проблемът беше как да съобщи на генерал Даул, Мениндер, Ютанг, Дайатри и другите джохиански лидери, че нямат място в картинката. Да ги уведоми, че новият Какан е бил избран — без да се консултират с тях.

Д-р Искра пътуваше насам. И Стен трябваше да им съобщи това скоро или да се озове в особено неудобна ситуация.

Вече можеше да си я представи.

— Добър ден, благородни създания — щеше да им каже. — Искам да ви представя новия ви деспот. Идва с високи препоръки. Всъщност мисля, че може би дори го познавате. Съжалявам, че не го споменах по-рано. Но Императорът не вярва на никого от вас. И не го е грижа дали ще живеете, или ще умрете. Стига да не се вдига много шум. А сега, ако ме извините… Ще поправя барикадите, докато вие се биете помежду си.

И щеше да побегне бързо като джохиански вихър.

О, боже. Щеше да е почти невъзможно да мине безпроблемно. Но нямаше начин да се избегне. Нотата трябваше да бъде написана, да. Но истинската работа трябваше да бъде свършена лично.

Умът на Стен започна да прегрява. Погледна към Алекс, за да види как върви малката му шпионска операция. И не за първи път си даде сметка колко много от старите им бойни умения, сами по себе си нелицеприятни, се изискваха за опазването на мира.

Очите му оглеждаха мониторите върху едната стена на залата.

— Хайде, проклети Фрик и Фрак — мърмореше Алекс, докато натискаше бутоните по командния панел. — Бъдете добри прилепи.

Килгър беше направил предварителен оглед на посолството, за да види какви благини са останали от предишния посланик. Веднага откри нещо ценно. Стотици наблюдателни роботи, складирани в мазетата. Бяха крилати и приличаха на прилепи. Алекс ги нарече Фрик&Фрак от едно до хиляда и нещо си, в чест на живите прилепоподобни създания, които разузнаваха за операциите на „Богомолка“. Той презареди роботите, посъветва се с техниците и експертите по джохианска култура, въведе патрулираните сектори и изпрати прилепите да шпионират.