Алън Кол - Вихър

Няколко часа преди здрачаване на втория ден цяло змийско котило от циклони се беше появило на хоризонта на Рурик. Торнадата вилняха наоколо, следвайки характерната липса на логика, присъща на неодушевените. Устремени към града. Изкарвайки ангелите на всички. После се отдръпнаха. През цялото време засмукваха дървета, горния слой на почвата и отдалечени сгради — което не помагаше за разсейването на страховете. Внезапно те ускориха въртенето си и изчезнаха.

Оттогава насам жителите на Рурик хвърляха нервни погледи към хоризонта. И един към друг.

После, веднага на следващия ден, зимата се беше завърнала със студен повей, сякаш пролетта, влагата и жегата никога не са съществували. Още едно от чудесата на Джохи.

Стен се върна обратно към лицемерното си съчинителстване: „… Докато Вечният император… с дълбоката си загриженост за всички същества от Алтайския куп…“

— Мама му стара! Виж туй!

Стен вдигна глава. Погледна към мястото, което Алекс му сочеше. Централният монитор предаваше пълен хаос. Стен се приближи, за да види по-добре.

Цяла група същества маршируваше пред някакви големи сгради; очевидно построени от покойния Какан, те бяха величествени като размери и еднообразни. На Стен му заприличаха на огромни кошери, свързани с издигнати в небесата пътеки и околовръстни пътища.

— Това е университетът „Пушкан“ — обясни една от сериозните млади техници. Стен се сети, че се казва Наоми.

Новината го накара да изохка.

— Студенти? О, не.

— О, да. Връхлитат ни хормонални неприятности, момко — каза Алекс. Той натисна нещо по контролния панел и внезапно десетина образа от университета се появиха на главния екран.

Виждаше се как униформената охрана на кампуса беше избутвана от млади същества и изхвърляна през главния вход. В друга част на кампуса Стен различи студенти, които разбиваха витрината на мензата. След секунда започнаха да се замерят с храна.

Преподавателите си търсеха прикритие, като не особено успешно отбягваха хвърлената храна и парчетата зидария. Навсякъде из кампуса бяха запалени огньове. Подклаждани, Стен беше уверен в това, с досиетата на студентите, които имаха нисък успех.

Освен това забеляза проблясъци на гола плът сред дърветата и храстите и чу стонове на удоволствие, явно някои студенти протестираха по по-страстен начин.

Огромна барикада беше издигната пред портите на университета „Пушкан“. Купчината боклуци бе подредена достатъчно стабилно, и Стен предположи, че са се включили студенти инженери. Което сочеше планиране.

Допълнително доказателство за това беше внезапната поява на грижливо отпечатани плакати. Те призоваваха за много неща. Но най-вече: „Демокрация сега!“

— Чудесно — промърмори Стен. — Това е единственото нещо, което никой тук няма да получи.

Вгледа се по-отблизо в някои от студентите и осъзна колко са странни. Като за начало установи, че са смесена група. Имаше толкова суздали и богази, колкото джохианци и торки. Второ, всички те работеха — бунтуваха се всъщност — заедно. Това почти никога не се случваше на Джохи, още по-малко в останалата част на купа, където сегрегацията беше ценен елемент на общественото статукво.

— Що за място е това? — попита Стен, като си отбеляза колко добре охранени — и облечени — изглеждаха тези млади създания.

— Дай ни информация, моме — обърна се Алекс към младата служителка.

Наоми поклати глава.

— Няма нужда да го проверявам. „Пушкан“ е най-добрият университет в купа. Там най-високопоставените особи от Алтайския куп изпращат синовете, дъщерите, пилетата и вълчетата си.

— Богати деца — простена Стен. — Направо чудничко.

После сви рамене.

— Е, какво толкова. Звучи ми като местен проблем. Ченгетата ще се справят.

— Опа — възкликна Килгър.

— Какво е това „опа“? — попита с нежелание Стен.

— Поискай и ще ти се даде — каза Алекс. — Глупавите свине излизат. И са озлобени.

Стен видя фаланга от полицаи да се придвижва към главния вход, бяха въоръжени с шлемове, щитове, електрически палки и — той видя нещо да прелита — сълзотворен газ.

— Мамка му! — изруга.

— А, ето ги и сеирджиите — Посочи Килгър към тълпата младежи, които се скупчваха в края на кампуса. Някои крещяха на полицаите. Други на студентите. Някои едни на други. Зяпачите определено бяха разделени на сплотени групички от разярени малцинства.

— По дяволите — изруга повторно Стен. — Все още е местен проблем. Няма начин да се намесваме.