Алън Кол - Вихър

В момента те излъчваха картини от целия Рурик. И тези картини разказваха доста по-различна история от предаванията на Императора.

Да, спокойствието беше възстановено. Но само в сравнение с кашата, която Стен завари при пристигането си. Екранът горе вляво показваше обстановката до джохиански военен комплекс. Мирна… поне на повърхността.

Но когато Алекс насочи малкия си разузнавач по-близо, Стен забеляза няколко бронирани машини. Неподвижни, но готови да потеглят всеки момент. Екипи от механици се трудеха усилено върху другите. Виждаха се гравилифтове, които зареждаха амуниции и припаси.

Екранът по-долу показваше бунтовнически джохиански войски, които минаваха интензивно обучение и тренировки. На друг се виждаше торкски лагер, пълен с оръжия и развълнувани разговори.

Имаше подобни сцени и на другите монитори: барикадите на суздалите и богазите се изграждаха наново и се подсилваха; милиция патрулираше из кварталните улици, в един от случаите умишлено подминавайки група юноши, които пълнеха стъклени буркани с откраднато запалително гориво.

Главният пазарен площад в Рурик беше пуст. Магазините бяха здраво залостени, част се охраняваха от наемни биячи. Стен наблюдаваше банди от младежи, които бродеха по улиците в търсене на неприятности и плячка. Един от прилепите на Алекс прелетя край овъглената предна страна на магазин. Тъмни фигури изнасяха ценности оттам. В този случай грабителите бяха войници, имаше и няколко полицаи между тях.

— А, виж, Стен — повика го Килгър. — Туй е момата, за която ти говорех.

Той прехвърли изображението на един от централните монитори. Стен видя някаква проститутка да излиза от алеята. Вградената в екрана карта показа, че тя е близо до джохиански военен комплекс. Вой на сирена, усилен от високоговорители, му подсказа точно колко близо.

Изгледът се промени и Стен забеляза няколко войници да се отправят към кльощавата жена. Проститутката спря и сложи ръце на хълбоците си, поклащайки прелестите си. Един от войниците й извика нещо. Проститутката нацупено кимна с глава, завъртя се на пети и изчезна в алеята.

Войниците се спогледаха и се засмяха. Двама се отделиха, за да я последват.

— Сега виж как тази мома работи — каза Алекс, като завъртя малък джойстик, който изпрати прилепа да се рее над алеята. Войниците бяха застигнали жената. Течеше пазарлък. Най-накрая, след като се споразумяха за цената, жената се опря на стената. Докато разкопчаваше дрехата си и подмяташе шеги към приятеля си, първият войник пристъпи напред.

Докато повдигаше проститутката, нещо внезапно се стрелна, толкова бързо, че Стен почти го пропусна.

Проститутката имаше яки приятели. Те пребиха войника. Докато жената приглаждаше оскъдното си облекло, войниците бяха освободени от оръжията, униформите и идентификационните си документи.

Стен видя проститутката и придружителите й да се отдалечават, за да заложат следващия капан.

— Колко успя да докопа?

— Двадесетина… Някъде там. Но само откакто броя. Много е бърза. Има още няколко момци, които просто пренасят плячката до бунтовниците.

— Обирджии за свободен Джохи, а? — подхвърли Стен. — Би било почти забавно, ако не мислех непрекъснато как капакът ще изхвръкне от тенджерата. Най-неприятното е, че не можем да направим кой знае какво, освен да изчакваме, да се надяваме на най доброто и да убеждаваме местните да бъдат търпеливи. И да чакаме д-р Искра да се появи.

— Когато се срещнахме за пръв път, млади Стен — подметна Килгър, — не беше толкова сладкодумен лъжец. Доволен съм от напредъка ти.

— Благодаря… предполагам, че си искрен — каза Стен. — Проблемът е, че сега трябва да съм наистина изобретателен — той потупа дипломатическата нота, която съставяше. — Когато Искра пристигне, ще има доста разгневени същества.

— Ще се справиш, момко. Лъжците като нас се правят, не се раждат. Иначе скъпите ни майки щяха да ни убият, докато сме били дечурлига.

Стен изстена в знак на съгласие. Но какъв избор имаше? Беше наясно, че докато относителното спокойствие се запази на Джохи, и останалата част от купа ще остане „мирна“.

Радостният ентусиазъм, който беше приветствал пристигането му, беше траял колкото неочаквания проблясък на пролетното слънце — почти веднага времето се беше развалило. Раздразнението се покачваше с влажността. Черни облаци се кълбяха, родени от тази влажност. Настроенията прескачаха от еуфория до мрачно отчаяние. Което, както вече бе научил Стен, доста добре описваше природата на всички същества на Джохи.